— Ако се разфучи, Стефи ще оправи нещата. Трябва да има какво да кажа на репортерите, когато започнат да идват в офиса ми.
— Нямаш право да съобщаваш името на доктор Лад като заподозряна, Монро. Все още не сме сигурни. Просто е извикана за разпит, за бога!
— Но е била достатъчно разтревожена, за да се обади на Франк Пъркинс.
— Франк е неин адвокат? — Хамънд добре го познаваше и уважаваше. Винаги бе предизвикателство да спори с него в съда. Не би могла да намери по-добър защитник. — Всеки разумен човек би се обадил на адвоката си, когато бъде призован за разпит.
Мейсън не се разколеба.
— Искам да разбера що за човек е тя.
След гръмогласно „довиждане“ излезе и не остави на Хамънд никакъв избор.
Когато стигна до полицейския участък, той се качи на втория етаж и натисна звънеца до заключената двойна врата към Отдела за криминални разследвания. Отвори му жена в униформа, която знаеше причината за посещението му, и каза:
— Офисът на Смайлоу е ето там.
— Защо не в стаята за разпити?
— Мисля, че беше заета. Освен това прокурор Мъндел искаше да наблюдава през стъклото.
Хамънд почти се зарадва, че не разпитват Алекс в онази килия без прозорци, изпълнена с мириса на застояло кафе и потта на виновни престъпници. Не можеше да си я представи в същата стая, в която бе виждал педофили, изнасилвачи, крадци, сутеньори и убийци, подложени на натиск да признаят всички свои прегрешения.
Сви към по-късия коридор, в който бяха офисите на детективите. Надяваше се всичко да е свършило и когато пристигне, Алекс вече да си е отишла. Но нямаше такъв късмет. Стефи и Смайлоу надничаха през огледалното стъкло като лешояди, очакващи жертвата им да издъхне.
Чу Стефи да казва:
— Тя лъже.
— Разбира се, че лъже — съгласи се Смайлоу. — Само не знам коя част е лъжа.
Не забелязаха Хамънд, докато не попита:
— Какво става?
Стефи се обърна и го изгледа озадачено.
— Е, крайно време беше. Не получи ли съобщението ми?
— Не можах да се измъкна по-рано. Какво ви кара да смятате, че лъже?
— Обикновено ако човек е невинен, изглежда разтревожен и напрегнат — каза Смайлоу.
— Нашата докторка говори, без да й мигне окото — добави Стефи. — Нито се колебае, нито заеква, нито увърта. Отговаря директно на всеки въпрос.
Хамънд каза:
— Изненадан съм, че Франк й е позволил.
— Посъветва я да мълчи. Тя настоя. Има собствено мнение.
Хамънд проследи замисления поглед на Смайлоу и най-сетне извърна глава. Видя само част от профила й, но отново имаше същото въздействие върху него. Изпита импулсивно желание да отмести кичура, който се бе спуснал пред лицето й, след това да я сграбчи и разтърси гневно и да поиска обяснение какво, за бога, е намислила и защо въвлича и него.
— Какво знаем за нея? — попита той.
Дори Смайлоу, който прелистваше дълъг списък от сведения, изглеждаше впечатлен.
— Освен че има две публикации в „Психологията днес“, често е била канена да изнася лекции, особено свързани с паническите реакции. Призната е за експерт по темата. Преди няколко месеца е успяла да разубеди един мъж, който се готвел да скочи през прозореца.
— Спомням си случая — каза Хамънд.
— Имаше гръмко заглавие във вестника. Съпругата на нещастника благославя доктор Лад за това, че е спасила живота му. — Смайлоу надникна в бележника си и добави: — Личният й живот е тайна. Знаем единствено, че е неомъжена, без деца. Франк е бесен. Твърди, че тя не е човекът, когото търсим.
— Какво ли още ще твърди? — мрачно отбеляза Стефи.
Хамънд се опита да си придаде спокоен вид и каза:
— Изглежда, доста добре се владее.
— Прав си, проявява страхотно хладнокръвие. Когато поговориш с нея, ще разбереш каква е. Сякаш е от лед.
„Колко малко знаеш, Стефи!“
— Готови ли сте за следващата серия въпроси?
Тя и Смайлоу се отправиха към вратата. Хамънд не ги последва.
— Държите ли и аз да вляза?
Двамата изненадано се обърнаха.
— Мислех, че нямаш търпение да притиснеш убийцата — каза Стефи.
— Все още не се знае дали е тя — отвърна той с раздразнение. — Но не това е проблемът, а че щом и ти си тук, имаме числено превъзходство над Смайлоу. Не искам да си помисли, че го надзираваме.
— Можеше да се обърнеш направо към мен — намеси се Смайлоу.
— Добре — каза Хамънд и погледна детектива. — Нека бъдем наясно. Идеята и аз да дойда не беше моя, а на Мейсън.
— Крейн ми изнесе същата лекция по мирно съвместно съществуване. Ще те търпя, ако и ти ме търпиш.
— Дадено.