— Възможно е — каза Смайлоу.
Хамънд не хареса усмивката на детектива. След броени секунди разбра причината за неговата загадъчност. — Но доктор Лад наистина лъже. Това е факт.
Стефи се наведе над масата така развълнувано, че едва не разля чашата си.
— Какъв факт?
Смайлоу извади от куфарчето си вестник.
— Сигурно е пропуснала да прочете тази статия в колонката за сутрешни новини.
Беше оградил материала с червен маркер. Не бе дълъг, но за Хамънд четирите абзаца бяха унищожителни.
— Евакуация от Харбър Таун — прочете Стефи на глас. Смайлоу преразказа накратко съдържанието:
— В събота вечерта избухнал пожар на една от яхтите в пристанището. Духал силен вятър. Искрите се разлетели към дърветата и хангарите край залива. От съображения за сигурност противопожарните служби призовали всички да напуснат района. Дори хората от другите яхти и гостите на близките хотели били евакуирани. Пожарът бил потушен, преди да нанесе големи щети. Но това е един от най-скъпите недвижими имоти. Пожарникарите не искали да рискуват. Затворили пътя към фара и поставили под надзор целия район. С две думи, няколко часа е било невъзможно да се проникне в Харбър Таун.
— Откога докога?
— От девет вечерта нататък. Собствениците на ресторанти и барове не виждали смисъл да отварят отново заведенията си, когато пътят бил освободен около полунощ. Останали затворени до неделя сутринта.
Стефи прошепна:
— Значи не е била там.
— Ако наистина беше ходила, щеше да спомене за това.
— Поздравления.
Стефи повдигна чашата си към Смайлоу.
— Мисля, че не бива да прибързваме с наздравиците — гневно каза Хамънд. — Може би тя има логично обяснение.
— А може би папата не е католик.
Той не обърна внимание на остроумието на Стефи.
— Смайлоу, защо не показа това на доктор Лад, докато я разпитваше?
— Исках да видя докъде ще стигне.
— Сякаш й подаде въже, за да се обеси.
— Когато заподозреният сам падне в собствения си капан, улеснява работата ми.
Хамънд напрегна ума си, за да потърси друга гледна точка.
— Добре. Явно не е ходила в Харбър Таун. Какво доказва това? Нищо, освен че желае да запази личния си живот в тайна. Отказва да сподели с нас къде е била.
— Или с кого.
Той прониза Стефи с леден поглед и отново се обърна към Смайлоу:
— Все още не разполагаш с нищо срещу нея, с никакво доказателство, че е била в стаята на Петиджон или дори наблизо. Когато я попита дали притежава огнестрелно оръжие, тя отрече.
— Естествено — възрази Стефи. — Все пак имаме показанията на Даниелс.
Хамънд не бе изчерпал аргументите си.
— Според доклада на Медисън, куршумите, извадени от тялото на Петиджон, са 38-и калибър. Най-разпространените куршуми от най-разпространения вид револвер. Само в този град има стотици пистолети 38-и калибър. Дори в твоя сейф за съхранение на доказателства, Смайлоу.
— Какво означава това?
— Че ако не открием оръжието у собственика, би било невъзможно да го намерим — каза Смайлоу, следвайки мисълта на Хамънд.
— Що се отнася до Даниелс — продължи Хамънд, преди Стефи да го изпревари, — Франк Пъркинс ще го изпоти на свидетелската скамейка.
— Вероятно и за това си прав — каза Смайлоу.
— Тогава какво ти остава? — попита Хамънд. — Нищо.
— Изпратих няколко веществени доказателства от местопрестъплението в Отдела за борба с противозаконните прояви.
— По пратеник до Колумбия?
— Точно така.
Този отдел се намираше в главния град на щата. Доказателствата — събрани, опаковани и описани от полицейските екипи — обикновено се отнасяха там лично от представител на участъка, за да бъде избегната загуба или подмяна.
— Да видим какво ще излезе — равнодушно каза Смайлоу и това напомни на Хамънд колко неспокоен се чувства самият той. — Не успяхме да съберем много неща от онзи апартамент, но взехме влакна, косми и други частици. Да се надяваме, че нещо…
— Да се надяваме? — Хамънд нервно въздъхна. — Разчиташ на късмет? Нужно е нещо повече, за да заловиш един убиец, Смайлоу.
— Не се безпокой за мен — отвърна той, ядосан почти колкото Хамънд. — Гледай си работата и ме остави да върша своята!