Смайлоу дълго остана замислен, но раздразнен, че не бе стигнал до този извод сам, кимна към входната врата:
— След вас, господин прокурор.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Вторник
В завещанието си Лут Петиджон настояваше да бъде кремиран. Веднага щом доктор Джон Медисън позволи на близките му да вземат тялото — в понеделник следобед, то бе откарано до погребалния дом. Вдовицата вече се бе погрижила за необходимите документи. Отказа да види мъртвеца, преди да бъде внесен в крематориума.
Възпоменателната церемония щеше да се състои във вторник сутринта, което някои намираха за твърде скоро, особено като се имаха предвид обстоятелствата около кончината на Петиджон. Но вдовицата често бе нарушавала общоприетите нрави и никой не бе изненадан от решението й.
Утрото бе влажно и горещо. Малко преди десет часа епископалната църква „Сейнт Филип“ се изпълни с известни и скандални личности, както и с множество зяпачи, дошли да видят известните и скандалните, сред които бяха многоуважаемият сенатор от Южна Каролина и една филмова звезда, която живееше в Бюфорт.
Някои от тях не бяха познавали Петиджон, но държаха да присъстват на погребението му. Почти всички приживе бяха злословили за покойника. Въпреки това, сега се тълпяха в църквата, клатеха глави и твърдяха, че скърбят за трагичната му внезапна смърт. Олтарът едва побираше траурните венци и букети.
Точно в десет вдовицата бе съпроводена до първия ред. Беше облечена в черно от главата до петите. Само на шията й блестеше неизменната перлена огърлица. Косите й бяха вързани отзад на конска опашка, а широката периферия на черната сламена шапка скриваше лицето й. По време на цялата служба не свали тъмните си слънчеви очила.
— Дали крие очите си, защото са подпухнали от плач? Или тъкмо обратното?
Стефи Мъндел седеше до Смайлоу. Щом чу въпросите й, той се намръщи. Бе навел глава, сякаш наистина слушаше встъпителната молитва.
— Извинявай — прошепна тя. — Не знаех, че си религиозен.
Стефи почтително мълча, докато траеше останалата част от службата, въпреки че не изповядваше никаква религия. Не се интересуваше от задгробния живот толкова, колкото от земния. Искаше да осъществи амбициите си тук, в този свят. Звездите в небесната корона не бяха нейната представа за високо постижение.
Текстовете от Светото писание и хвалебствените слова не достигаха до съзнанието й. Прекара времето в размисъл за най-важните за нея аспекти на случая — онези, които би могла да използва като свое предимство.
Делото бе поверено на Хамънд, но не той, а Стефи бе позвънила на прокурор Мейсън предишната вечер. Извини се, че прекъсва вечерята му, но когато му каза за лъжите на Алекс Лад за местонахождението й в събота, получи благодарност от него, че го държи в течение. Бе доволна, че с това обаждане е спечелила няколко червени точки. Позволи си да увери началника им, че навярно Хамънд би му съобщил тези последни сведения… ако бе намерил време. Подтекстът на думите й бе, че Хамънд не отдава достатъчно голямо значение на това дело.
Най-сетне свещеникът завърши службата. Когато станаха, Стефи каза:
— Трогателно, нали?
Сред тълпата опечалени, които наобиколиха Дейви Петиджон, за да изразят съболезнования, тя забеляза Хамънд. Вдовицата нежно го прегърна. Той я целуна по бузата.
— Приятели от детинство — отбеляза Смайлоу.
— Колко близки приятели?
— Защо?
— Струва ми се, че той се опитва да отклони подозренията от нея.
Продължиха да наблюдават, докато мистър и мисис Крос на свой ред прегърнаха Дейви. Стефи се бе срещала с двойката само веднъж на игрището за голф. Хамънд я бе представил на родителите си не като своя интимна приятелка, а като колежка. Възхищаваше се на Престън. Бе видяла в него силна и властна личност. Амелия Крос, майката на Хамънд, бе пълна противоположност на съпруга си — дребничка миловидна южнячка, която навярно никога в живота си не бе изразявала собствено мнение. Може би дори не бе имала такова.
— Виждаш ли? — попита Смайлоу. — Семейство Крос са като родители на Дейви, откакто няма истински.
— Разбирам.
Бяха им нужни няколко минути, за да си проправят път сред множеството хора.
— Какво имаш против Дейви? — попита Смайлоу, докато вървяха към колата. — Тя вече не е в твоя списък на заподозрени.
— Кой ти го каза?