Стефи отвори дясната врата и се качи. Смайлоу седна зад волана.
— Мислех, че си се спряла на Алекс Лад.
— Вярно е. Но не съм зачеркнала и веселата вдовица. Нямаш ли климатик? — попита тя и размаха ръка пред лицето си. — Запита ли Дейви защо домашната й помощница лъже?
— Изпратих един от хората си. Твърдят, че и двете са забравили за посещението на Сара Бърч в магазина.
С фалшива искреност Стефи каза:
— О, сигурна съм, че е така.
Когато изминаха няколко пресечки, Смайлоу изненадващо сподели:
— Открихме човешки косъм.
— В апартамента ли?
— Върху ръкава на сакото на Петиджон. — Погледна я и се засмя гласно, щом видя изражението й. — Не се вълнувай твърде много. Възможно е да се е залепил от мебелите. Може да е на предишен гост, отседнал в същия апартамент, на някоя камериерка или сервитьор от румсървиса. На всеки. — Но ако носи ДНК на Алекс Лад…
— Явно си я набелязала.
— Знаем, че тя излъга! — възкликна Стефи.
— Може да има хиляди причини за това.
— Този път говориш също като Хамънд.
— Онзи любител-детектив.
Разказа на Стефи за срещата си с Хамънд в апартамента предишната вечер.
— Какво е правил там?
— Оглеждаше.
— Какво?
— Мисля, че всичко. Хрумнало му, че може да съм пропуснал нещо.
— Тези мъжки хормони! — гневно извика тя. — Ето какво правят с иначе разумни човешки същества. — След миг добави: — Виж например как влияят на мнението ти за Алекс Лад.
— Какво искаш да кажеш?
— Ако Алекс Лад не беше уважавана лекарка с дълъг списък от заслуги, ако не беше толкова образована, привлекателна и възпитана, а вместо това бе грубовато момиче с щръкнали коси и татуировки по гърдите, нима така упорито щеше да отказваш да я притиснеш?
— Дори няма да удостоя този въпрос с отговор.
— Тогава защо действаш така плахо?
— Защото една лъжа не е достатъчно основание да я арестувам. Необходимо е много повече от това, Стефи, и ти го знаеш. Най-важното е да докажа, че е била в онази стая. Нужно ми е веществено доказателство.
— Например оръжие?
— Работя по въпроса.
Тя проследи с поглед профила му и бавно се усмихна.
— Хайде, Смайлоу, какво има? Изплюй камъчето.
— Ще научиш последните подробности не по-късно от всички нас.
— Кога ще бъде това?
— Днес следобед. Повиках доктор Алекс Лад за нов разпит. Въпреки съвета на адвоката си, тя се съгласи да дойде.
— Без да осъзнава, че ще попадне във внимателно поставена клопка. — Отново въодушевена, Стефи се засмя. — Нямам търпение да видя лицето й, когато капанът щракне.
На лицето й се изписа искрена изненада, която сякаш отрази удивлението на Хамънд.
Това бе странно стечение на обстоятелствата.
Хамънд, Стефи, Смайлоу и Франк Пъркинс се бяха събрали пред офиса на детектива, очаквайки да пристигне Алекс. Стефи недоволно промърмори, че е оставила някаква папка при дежурния сержант. Хамънд, който се чувстваше ужасно напрегнат в тесния коридор, бързо предложи да слезе и да й я донесе.
Излезе от Отдела за криминални разследвания на втория етаж и спря пред асансьора. Вратите се отвориха. Вътре бе само Алекс, която явно отиваше към офиса на Смайлоу. За миг и двамата застинаха, преди Хамънд да влезе и да натисне бутона за партера.
Вратите се плъзнаха и те останаха заедно в тясното затворено пространство. Той вдъхна аромата на парфюма й. Едновременно забеляза всичко — косите, лицето и фигурата й. Небрежно разпуснатите й коси, лекият грим и стройната й фигура излъчваха женственост, въпреки деловия костюм, с който бе облечена. Горната част бе без ръкави. Виждаше се гладката й нежна кожа. Спомни си допира на ръцете й, гърдите й, коленете й. Цялото й тяло.
Тя също не сваляше очи от него, изучаваше чертите на лицето му, както миг преди да я целуне на бензиностанцията. Този поглед бе част от неустоимото й въздействие. Сякаш жадно се съсредоточаваше върху всичко, което привлечеше вниманието й. Начинът, по който се взираше в него, го караше да се чувства така, сякаш лицето му е най-примамливата гледка на света.
Хамънд заговори:
— В събота вечерта…
— Моля те, не ме питай…
— Защо излъга къде си била?
— А нима би предпочел да им кажа истината?
— Коя истина? Вярно ли е, че онзи човек те е видял пред стаята на Петиджон?
— Не мога да обсъждам това с теб.
— Не можеш значи!
Асансьорът спря на първия етаж. Никой не чакаше. Хамънд излезе, но сложи ръката си на гуменото уплътнение, за да не се затворят плъзгащите се врати.
— Сержант, мис Мъндел оставяла ли е някаква папка тук?
— Папка? Не съм виждал нищо подобно, мистър Крос — отвърна полицаят. — Ако я намеря, ще изпратя някого да я донесе.