Но ако се убедеше, че е виновна, като прокурор щеше да бъде длъжен…
Не смееше да мисли за това. Засега щеше да продължи да съдейства на Смайлоу, докато, както се надяваше, той се откаже да търси връзка с убийството и промени посоката на разследването си.
— Беше неразумно от моя страна да ви лъжа, мистър Смайлоу — каза тя. — Хрумна ми, че ако разкажа за пътуване до Хилтън Хед, би прозвучало по-убедително, отколкото да споделя, че съм се отбила на селски панаир.
— Защо сте чувствали, че трябва да ни убеждавате?
Франк Пъркинс вдигна ръка, но Алекс отвърна:
— Защото не съм свикнала да бъда разпитвана от полицията. Бях напрегната.
— Извинете, доктор Лад — вяло я прекъсна Смайлоу, — но вие сте най-хладнокръвния човек, когото съм разпитвал. Всички сме на това мнение. Мис Мъндел и мистър Крос също смятат, че сте твърде спокойна за заподозряна в убийство.
Алекс не бе сигурна дали това е обида или комплимент и не отвърна. Смути се при мисълта, че са я обсъждали. Запита се какво ли е „коментирал“ Хамънд. Определено я бе опознал доста добре.
— Знаеш ли, че си измамница?
— Моля?
Преструвайки се на обидена, го сграбчи за косите и се опита да повдигне главата му. Но бе твърде силен.
— На пръв поглед изглеждаш спокойна, решителна и сдържана жена. — Наболата му брада леко одраска корема й. — Точно това си помислих, когато те избавих от войниците. Че си хладнокръвно парче.
Тя се засмя:
— Не съм сигурна кое е по-обидно — „измамница“ или „парче“.
— Но в леглото — настойчиво продължи той — няма и следа от твоята сдържаност.
— Мисля, че е…
— Права си — простена Хамънд. — Но може да почака.
— …че е трудно да запазиш хладнокръвие, когато…
— Кога?
— Когато…
Езикът му докосна нейния и хладнокръвието й се изпари.
— Сама ли отидохте на този панаир?
— Моля?
За миг изпита ужас, че гласът й е прозвучал задъхано и това е издало сладостния й копнеж. Още по-ужасена бе, когато осъзна, че неволно е извърнала глава и гледа Хамънд. Очите му имаха топъл блясък, сякаш бе прочел мислите й. Една вена на слепоочието му пулсираше.
Рязко се обърна към Смайлоу, който повтори въпроса си:
— Сама ли отидохте на този панаир?
— Да, сама. Точно така.
— И останахте сама през цялата вечер?
Трудно бе да изрече нова лъжа, докато проницателните очи на Смайлоу се взираха в нея.
— Да.
— Не срещнахте ли някой приятел? Не разговаряхте ли с някого?
— Както казах, мистър Смайлоу, бях сама.
Той помълча малко.
— В колко часа си тръгнахте? Сама.
— Когато свършиха атракциите. Не си спомням точния час.
— Къде отидохте?
Франк Пъркинс отново се намеси:
— Няма връзка. Целият разпит е безсмислен и неоснователен. Няма значение къде е била Алекс Лад и дали е била сама или не. Не е длъжна да дава отчет как е прекарала съботната вечер, защото все още не можеш да докажеш, че е била в стаята на Петиджон. Каза ти, че дори не го е познавала. Срамота е човек с нейната безупречна репутация и обществено положение да бъде подложен на разпит. Някакъв тип от Мейкън твърди, че я е видял в момент, когато е имал мъчителни спазми. Нима наистина го смяташ за надежден свидетел, Смайлоу? Ако е така, значи си принизил строгите си изисквания за криминално разследване. Във всеки случай причини на клиентката ми достатъчно неудобства.
Адвокатът даде знак на Алекс да стане.
— Чудесна реч, Франк, но не сме свършили. Моите детективи откриха, че доктор Лад е изрекла още една лъжа, която има връзка с оръжието на убийството.
Гневно, но предпазливо Франк Пъркинс сниши глас:
— Навярно отново не е нещо сериозно.
— Напротив. — Смайлоу се обърна към нея: — Доктор Лад, вчера ни казахте, че не притежавате оръжие.
— Така е.
Детективът извади от една папка формуляр за регистрация, който Алекс позна. Прегледа го и го подаде на Франк Пъркинс.
— Бях си купила пистолет за самозащита. Както личи от датите, това беше преди години. Вече не го притежавам.
— Какво стана с него?
— Алекс?
Франк Пъркинс се приближи към нея и я изгледа с недоумение.
— Всичко е наред — увери го тя. — Взех няколко урока по стрелба, но не съм го използвала. Държах го в кобур под шофьорската седалка на колата си и рядко се сещах за него. Дори бях забравила, когато я продадох, за да си купя по-нов модел. Едва няколко седмици по-късно си спомних, че револверът е останал под седалката. Обадих се в автосалона и обясних на управителя какво се е случило. Предложи да разпита персонала, но всички твърдяха, че не знаят нищо. Предположих, че някой, който е почиствал колата, или купувачът е открил оръжието и е решил да го задържи.