Ако някой мъж бе успял да стигне до сърцето и душата й, където се криеше истинската Алекс Лад, то това бе Хамънд. Можеше да бъде единственият, на когото би дала възможност да я избави от самоналоженото й уединение, да запълни празнотата и да сподели живота й.
Но романтиката бе лукс, който тя не можеше да си позволи. Сега най-важното бе да се спаси от положението, в което се намираше, да запази работата, репутацията и живота си непокътнати.
Капна обилно ароматен гел върху дунапреновата гъба и го разпространи по тялото си. Обръсна краката и изми с шампоан косите си. Дълго време ги плакна, надявайки се горещата вода да отпусне мускулите й, но и това не успя да разсее тревогата й.
Най-сетне завъртя крановете, изтри с ръка ръба на ваната и отметна завесата.
Въпреки че никога не бе пищяла, сега го стори.
ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Боби бе успял да намери изход от поредното затруднение.
Само въпрос на време бе да получи парите си от Алекс. Рано или късно тя щеше да му ги даде. Би рискувала твърде много, ако не го направеше.
Междувременно не бе останал без средства. Благодарение на студентките, с които бе прекарал нощта, бе забогатял с няколкостотин долара. Докато блажено спяха в леглото му, той бе събрал багажа си и се бе измъкнал. Би трябвало да си вземат поука от преживяното. Почти чувстваше, че е извършил едно добро дело.
Не бе необходимо голямо усилие, за да се настани на друго място, а си струваше наградата. Когато отседна в хотел далеч от този, в стая с изглед към реката, поръча за закуска яйца, шунка, овесена каша и пържено пилешко, което поиска не толкова за да засити глада си, а защото бе в приповдигнато настроение.
Следващата точка от плана му за деня бе да посети няколко магазина. Един нов костюм нямаше да му бъде излишен. Това бе инвестиция. Ако плащаше данък върху приходите си, би отбелязал сумата, похарчена за костюми, като производствен разход. Човек от неговия бранш трябваше да бъде елегантен.
Бе прекарал останалата част от следобеда край плувния басейн на хотела, полагайки грижи за тена си.
Сега, облечен е новия си светлобежов костюм и тъмносиня копринена риза, влезе в един бар, който шофьорът на таксито горещо му бе препоръчал.
— Къде мога да се позабавлявам?
— Да се позабавлявате? — Мъжът бе преценил Боби по отражението му в огледалото за обратно виждане и бе казал провлачено: — Тръгнал си да сваляш женски, нали, приятел?
Поласкан, Боби кимна усмихнато.
— Знам кое е най-доброто заведение.
В мига, когато влезе в бара, Боби се увери, че шофьорът е прав. Беше идеалното място за запознанства. Музиката бе оглушително силна. Светлините примигваха над запотените танцьори. Сервитьорките едва смогваха да изпълнят всички поръчки на хората, дошли тук в отчаяно търсене на развлечения. Множество жени без партньори. Честна игра.
След две питиета, разредени с вода, Боби избра своята жертва. Беше сама на масата си. Никой не я бе поканил на танц. Усмихваше се на всеки, който минеше покрай нея, което бе доказателство, че съзнателно търси компания. И най-важното — три пъти погледна към него, докато той си даваше вид, че не забелязва.
Най-сетне я удостои с чаровна усмивка.
Тя смутено извърна глава. Пръстите й заиграха със сребристите пайети по яката й.
„Бинго“, каза си Боби, когато уреди сметката с бармана.
Застана зад нея така, че да не го види, и попита:
— Извинете, свободно ли е мястото?
Дамата рязко се обърна. Широко отвори очи и това издаде задоволството й, което се опита да прикрие с кокетна забележка:
— Вече да.
Той се усмихна и седна срещу нея до тясната масичка. Съзнателно докосна коленете й със своите, за което бързо се извини. Предложи й питие и тя прие е удоволствие.
Казваше се Елън Роджърс. Беше от Индиана и за първи път бе дошла на юг. Сподели, че всичко й харесва, освен жегата, но дори в нея имало нещо примамливо. Нарече храната божествена и се оплака, че е наддала два килограма от пристигането си в Чарлстън.
Въпреки че не би й навредило, ако отслабнеше поне с пет, Боби каза любезно:
— Определено няма причина да се безпокоите за теглото си. Искам да кажа, имате страхотна фигура.
Тя потупа ръката му и промърмори:
— Работата ми е свързана с много движение.
— Инструкторка по аеробика ли сте? Или треньорка?
— Аз? Боже опази! Учителка съм в прогимназия. Преподавам английска граматика и правоговор. Вероятно изминавам по петнадесет километра на ден по коридорите.
Дамата позна, че е от Юга. Приятният му, леко провлачен и мелодичен говор го бе издал. Както и южняшката непринуденост.