— Въпросите ти съвсем не са прости! — изкрещя Алекс. — Нямаш представа колко ми е трудно. Свързани са с неща, които се опитвам да забравя, но те ме преследват… — Замълча, осъзнала, че вече е разкрила твърде много. — Не можеш да ми имаш доверие. Това е основателна причина да си отидеш и никога повече да не ме търсиш. Никога!
— Добре.
— Когато бяхме в леглото…
— Беше дяволски прекрасно.
— Но щом не ми вярваш…
— Вярвам ти.
— Тогава…
— Спеше ли с Петиджон?
Чертите й се изкривиха в гневна гримаса.
— Какво?
— Любовници ли бяхте?
Хамънд се приближи към нея и я принуди да отстъпи заднишком към стената. Това бе въпросът, който го измъчваше и го караше да се държи като безумец, да постъпва безразсъдно, без да мисли за кариерата си и всичко друго, което по-рано бе считал за важно. Желанието да узнае отговора бе така непреодолимо, че едва не доведе предпазливия, разумен и сдържан Хамънд Крос до лудост.
— Имала ли си любовна връзка с Лут Петиджон?
— Не! — извика тя и добави почти шепнешком: — Кълна се!
— Ти ли го уби? — Притисна раменете й и доближи лицето си до нейното. — Кажи ми истината за това и ще ти простя всички лъжи. Ти ли уби Лут Петиджон?
Алекс поклати глава:
— Не.
Хамънд удари с юмруци по стената зад нея и остана подпрян на тях. Наведе глава и докосна бузата й със своята. Дишането му бе учестено и се чуваше по-силно и от шума на капките по стъклата.
— Иска ми се да ти вярвам.
— Можеш да бъдеш сигурен в това. — Тя се обърна встрани и каза: — Но не ми задавай други въпроси, защото не мога да ти кажа нищо повече.
— Защо, кажи ми защо?
— Защото отговорите биха ми причинили твърде много болка.
— Болка, как така?
— Не ме подлагай на това изпитание, моля те. Ще ме накараш да страдам.
— А аз страдам заради лъжите ти.
— Моля те, ако изпитваш поне малко уважение към мен, не ме принуждавай да те разочаровам. Бих предпочела никога вече да не те видя, отколкото да узнаеш…
— Какво? Кажи ми!
Алекс енергично поклати глава и той осъзна, че е безсмислено да настоява. Щом личното й страдание нямаше връзка с делото, бе длъжен да уважи правото й да има свои тайни.
— Това не е всичко — продължи тя. — Бихме се озовали от двете страни на надигаща се буря.
— Значи все пак е свързано със случая — мрачно отбеляза Хамънд.
— Знаех, че ако дойда с теб, ще настъпи истинска бъркотия и все пак позволих да се случи. Исках да се случи. Дори на бензиностанцията можех да ти кажа „не“, но не го сторих.
Той вдигна глава и я погледна.
— А сега, когато знаеш последствията, би ли постъпила…
— Не е честно.
— Би ли постъпила по същия начин?
В отговор тя прикова поглед в очите му и една сълза се търкулна по бузата й.
Хамънд простена:
— Аз също, за бога! — След миг я обгърна и я целуна. Влагата от косите й намокри ризата му. Устните й бяха топли и нежни.
Когато се отдели от нея, за първи път се обърнаха един към друг с имената си, засмяха се и последва нова целувка, по-страстна от първата. Той развърза колана, плъзна ръце под халата и погали гладката кожа на корема й. Алекс тихо простена при допира на пръстите му.
Кръвта бучеше в ушите на Хамънд, както дъждовните капки удряха по покрива. Заглушаваше всичко останала Предупрежденията на здравия разум и съвестта нямаха шанс да надделеят при подобна атака.
Отнесе я на ръце до леглото. Обзет от нетърпение, граничещо с лудост, свали дрехите си. Когато се озова върху нея, въздъхна от копнеж, примесен с отчаяние. Бедрата й се разтвориха и след миг бе завладян от топлотата на тялото й.
Докато проникваше все по-дълбоко, Хамънд изрече тихо проклятие със задъхан от вълнение глас.
— Не спах с теб, защото имах нужда от алиби, Хамънд.
Притисна лицето й между дланите си и не откъсвайки поглед от очите й, продължи да се движи.
— А защо?
Алекс изви гръбнак, за да отвърне на чувствения му порив.
— Заради това.
Отпусна глава до нейната. Усещането бе невероятно. През цялото му тяло премина вълна на опиянение и той потръпна. Всичко друго изчезна от съзнанието му. Остана само насладата от близостта й. Но връхната точка щеше да настъпи твърде скоро, затова замря и прошепна:
— Не желая да бързам. Искам да го постигнем заедно.
— Докосни ме.
Ръката му се промъкна между телата им и се спря там, където бяха слети. Алекс отвърна на ласката на пръстите му. Обхвана гърдите си и ги доближи до устните му. Хамънд погали с език зърното й. Звукът, който тя издаде, бе почти стенание. Едновременно изживяха мига на блаженство.
Лежаха един до друг под завивките. Той я притегли по-близо и притисна гърба й към скута си. Едва сега осъзна, че не са взели предпазни мерки. Но странно защо, не бе обезпокоен. Каква полза имаше да се упреква? Не можеше да промени случилото се. Искаше само да я държи в прегръдките си, да усеща уханието й. Да бъде до нея и да споделя топлината на тялото й.