Хамънд бе поразен.
— Обиск?
— Снабдил се е със заповед рано сутринта. Вече приключиха.
— Дори не знаех, че е поискал разрешение. А ти?
— Разбрах едва преди малко.
— Защо не ми се обади?
— Реших, че няма смисъл, докато не открием нещо. — Това дело е поверено на мен, Стефи.
— Но определено не се държиш както трябва в подобен случай — почти извика тя.
— А как се държа?
— Знаеш какво имам предвид. Първо, човек би си задал въпроса защо се довлече тук толкова късно. Не ми се сърди, защото ти не беше на мястото си, когато нещата потръгнаха.
Втренчиха погледи един в друг над бюрото му. Хамънд бе ядосан, че е бил изключен от здравия възел, който двамата със Смайлоу заплитаха. Сякаш се бяха съюзили да му отнемат това дело. Но въпреки че му бе неприятно да признае, аргументите й бяха неоспорими. Бе обзет от гняв към себе си и ситуацията, а го изливаше върху нея.
— Нещо друго? — попита той с по-спокоен тон.
— Взе и проба от подправката.
— Каква подправка? За какво говориш?
— Спомняш ли си, че върху ръкава на Петиджон имаше някаква прашинка?
— Смътно.
Стефи го осведоми, че частицата се е оказала карамфил, а в коридора на Алекс Лад е била открита купа с портокали, набодени със същата подправка.
— Има много силен аромат. Освен това са открили пачки пари в домашния й сейф. Хиляди долари.
— Какво би трябвало да доказва това?
— Все още не зная, Хамънд. Но трябва да признаеш, че е необичайно и подозрително да се държат толкова пари у дома.
Той попита с пресипнал глас:
— А оръжието?
— За съжаление не го намериха.
Телефонът му иззвъня и секретарката съобщи, че се обажда детектив Смайлоу.
— Навярно търси мен — каза Стефи и вдигна слушалката. — Предупредих го, че ще бъда в твоя офис.
Задържа я до ухото си няколко секунди, погледна часовника си и каза развълнувано:
— Веднага тръгваме.
— Закъде? — попита Хамънд, когато затвори.
— Мисля, че доктор Лад вече разбира, че е загазила. Призована е за нов разпит.
Въпреки че бюрото му бе затрупано с недокоснати документи, бележки и съобщения, на които бе длъжен да отговори, дори не му хрумна да изпрати Стефи сама. Трябваше да присъства, за да изслуша показанията на Алекс — дори ако кажеше нещо, което не би искал да чуе.
Неговият кошмар продължаваше. Ставаше все по-ужасен. Смайлоу бе безмилостен, въпреки че не можеше да се отрече, че е отличен професионалист. А Алекс… за бога, не знаеше какво да мисли за нея! Бе признала, че съзнателно се е опитала да го подтикне към компромис, като преспи с него, но бе отказала да обясни защо. Каква друга причина можеше да има, освен връзка с Петиджон и/или убийството му?
Измъчван от неизвестността, докато вървяха към изхода на сградата, Хамънд пристъпваше тежко, сякаш газеше през плаващи пясъци. Слънчевите лъчи пареха като нажежено желязо. Въздухът бе задушен й неподвижен. Той плувна в пот, докато се изкачваше по стълбите към входа на полицейския участък. Днес по пътя към територията на Смайлоу до него бе Стефи.
Тя почука на вратата на офиса и без да изчака отговор, рязко я отвори.
— Пропуснахме ли нещо?
Смайлоу, който бе започнал без тях, добави в микрофона:
— Пристигнаха заместниците на областния прокурор Мъндел и Крос.
Съобщи часа и датата.
Алекс се обърна към Хамънд, който бе влязъл след Стефи. Рано тази сутрин, когато се бе навел над леглото й, за да я целуне за довиждане, бе обгърнала врата му и разтворила устни за дълга пламенна целувка. Хамънд бе помърморил в израз на съжаление и тя му бе отвърнала с неустоима сънена усмивка и съблазнителен поглед изпод натежалите си клепачи.
Сега очите й издадоха тревога, както и неговите.
След формалностите Франк Пъркинс каза:
— Преди да започнеш, Смайлоу, клиентката ми би искала да промени част от досегашните си показания.
Стефи се намръщи. Без да покаже никаква реакция, Смайлоу даде знак на Алекс да говори. Плътният й глас наруши напрегнатата тишина:
— Излъгах, че не съм била в стаята на мистър Петиджон в хотела. Бях там в събота следобед. Докато чаках да отвори вратата, видях онзи човек от Мейкън да влиза в стаята си, както ви е казал.
— Защо излъгахте?
— От лоялност към пациент.
Стефи недоверчиво изсумтя, но Смайлоу я изгледа строго, което бе знак да замълчи.
— Продължете, ако обичате, доктор Лад.
— Посетих го по молба на свой пациент.
— По какъв повод?
— За да предам съобщение. Нямам право да ви кажа повече.
— Професионалната етика е много удобно прикритие.
Тя леко кимна в знак на съгласие.
— Прав сте, но бях там именно поради тази причина.