— Разбира се — каза Алиса.
— И само един за подаръци за рожден ден, знаеш. Това е слава за тебе!
— Не знам какво разбирате под думата „слава“ — рече Алиса.
Хъмпти-Дъмпти се усмихна надменно.
— Разбира се, че няма да знаеш, ако не ти обясня. Искам да кажа, че това е добро унищожително доказателство срещу тебе!
— Но „слава“ не значи „добро унищожително доказателство“ — забеляза Алиса.
— Когато аз употребявам някоя дума — каза презрително Хъмпти-Дъмпти, — тя означава точно това, което аз решавам да означава, ни повече, ни по-малко.
— Въпросът е — каза Алиса — дали можете да накарате думите да означават толкова различни неща.
— Въпросът е — отвърна Хъмпти-Дъмпти — да си майстор. Това е всичко.
Алиса беше твърде озадачена, за да може да каже нещо. Затова Хъмпти-Дъмпти заговори пак:
— Думите имат нрав, поне някои от тях. Особено глаголите — те са най-горди. С прилагателните можеш да си правиш, каквото щеш, но не и с глаголите. Аз обаче мога да ги управлявам всичките! Непроницаемост! Това казвам аз!
— Бихте ли ми обяснил, моля, какво означава това? — каза Алиса.
— Сега говориш като разумно дете — отвърна Хъмпти-Дъмпти с доволен израз. — Под „непроницаемост“ разбирам, че доста сме говорили по този въпрос и би било добре, ако ми разкажеш какво мислиш да правиш по-нататък, тъй като, предполагам, нямаш намерение да прекараш тука целия си останал живот.
— Но това е извънредно много да карате една дума да означава! — каза замислено Алиса.
— Когато карам някоя дума да върши толкова много работа — каза Хъмпти-Дъмпти, — аз винаги й плащам извънредно.
— О-о! — каза Алиса. Тя беше толкова смаяна, че не можа да каже нищо повече.
— Аа, да ги видиш само като се съберат наоколо ми някоя събота вечер — продължи Хъмпти-Дъмпти, като клатеше глава, наляво-надясно. — За да си получат заплатите, знаеш.
(Алиса не се осмели да го попита с какво им плаща, така че, виждате, и аз не мога да ви кажа.)
— Изглежда, че сте много ловък да обяснявате думи, господине — каза Алиса. — Бихте ли имал добрината да ми обясните какво значи стихотворението, наречено „Джаберуоки“?
— Кажи да го чуя — отвърна Хъмпти-Дъмпти. — Аз мога да обясня всички стихотворения, написани досега, и голяма част от тези, които още не са.
Това звучеше много обнадеждаващо и Алиса реши да издекламира първия куплет:
— Стига засега — прекъсна я Хъмпти-Дъмпти. — Това е пълно с трудни думи. Сгладне означава пладне, когато човек огладнява, значи около седем часа, когато почват да готвят за вечеря.
— Това е добре — каза Алиса. — Ами честлинните?
— Даа. Честлинни значи чевръсти и силни. Виждаш ли, това е нещо като двойна закачалка, с две думи окачени на нея.
— Сега разбирам — отвърна замислено Алиса. — Ами какви са тези комбурси?
— Комбурсите са нещо като бурсуци, наопаки, които вместо глава имат тирбушон и гущерови опашки.
— Трябва да са доста интересни…
— Интересни са наистина — каза Хъмпти-Дъмпти. — Те си правят гнездата под слънчеви часовници и се хранят със сирене.
— Ами какво значи тарляха се и сврецваха?
— Тарляха се значи въртят се като тарла, като въртележка, а сврецвам означава правя дупка като със свредел.
— Тогава плите навярно са поляните с трева около слънчевите часовници — каза Алиса, сама учудена от находчивостта си.
— Точно това е. Наричат се пли, защото се намират при часовниците — отпред и отзад.
— И от двете им страни — прибави Алиса.
— Точно така… По-нататък: окласни значи окаяни и слаби (ето още една двойна закачалка). А щурпи са един вид птици, щурави и одърпани. Перушината им виси на всички страни, нещо като живи парцали.
— Ами отма и прасурси? — запита Алиса. — Страх ме е, че ви създавам големи неприятности с тези обяснения.
— Прасурсът е вид зелено прасе. Но отма — за тази дума не съм сигурен. Предполагам, че е съкратена форма от израза от дома, в смисъл, че са си загубили пътя от къщи, знаеш.
— Ами какво значи тогава равапсатваха?
— Даа… равапсатвам означава нещо като рева и свиря заедно, с един вид кихане помежду им. Ти ще чуеш този звук може би там, в гората, и като го чуеш веднъж, няма цял живот да го забравиш… Кой ти е разказвал всички тия трудни неща?
— Четох ги в една книга — каза Алиса. — Но на мене ми издекламираха едно стихотворение, много по-лесно от това. Мисля, че Туидълди ми го каза.