— Но тя каза много повече думи! — изпъшка Бялата Царица, като кършеше пръсти. — О, много, много повече!
— Ти наистина каза не само „ако“, а много повече думи — каза Черната Царица на Алиса. — Говори винаги истината, мисли, преди да говориш, и си записвай после, каквото си казала.
— Аз наистина не мислех… — започна Алиса, но Черната Царица я прекъсна нетърпеливо.
— Това е най-лошото! Ти трябва да мислиш! Каква е, според тебе, ползата от едно дете без никаква мисъл? Даже в една играчка има някаква мисъл, а едно дете е много по-важно нещо от играчка, надявам се. Ти не можеш да отречеш това, дори ако се опиташ с две ръце.
— Аз не отричам нещата с ръце — забеляза Алиса.
— Никой не казва, че правиш това — отвърна Черната Царица. — Аз казах, че няма да успееш, дори ако опиташ.
— Тя е в такова състояние — каза Бялата Царица, — че иска да отрече нещо, само че не знае какво!
— Лош, порочен характер! — забеляза Черната Царица.
За известно време настъпи неудобно мълчание. Черната Царица го наруши и каза на Бялата Царица:
— Каня ви на вечерята, която Алиса дава тази вечер.
Бялата Царица се усмихна слабо и каза:
— А аз каня вас.
— Изобщо не знаех, че давам вечеря днеска — каза Алиса. — Но ако аз давам вечеря, мисля, че аз трябва да каня гостите си.
— Ние ти даваме възможност да направиш това — забеляза Черната Царица. — Но смея да кажа, че ти не си вземала достатъчно уроци по добро държане.
— Доброто държане не се учи с уроци — каза Алиса. — Уроците ви учат да събирате и други такива неща.
— Знаеш ли да събираш? — запита Бялата Царица. — Колко прави едно и едно и едно и едно и едно и едно и едно и едно и едно и едно?
— Не знам — отвърна Алиса. — Обърках сметката.
— Тя не знае събиране — заяви Черната Царица. — Знаеш ли изваждане? Извади девет от осем.
— Девет от осем… не може да се извади, знаете — отговори без колебание Алиса. — Но…
— Тя не знае изваждане — каза Бялата Царица. — Знаеш ли целене? Раздели един хляб с един нож. Какъв е отговорът?
— Предполагам… — започна Алиса, но Черната Царица отговори вместо нея:
— Филии хляб с масло, разбира се. Опитай друго изваждане: извади един кокал от едно куче. Какво остава?
Алиса започна да размишлява.
— Кокалът, разбира се, няма да остане, щом ще го взема… И кучето няма да остане, то ще дойде да ме ухапе… а тогава сигурно и аз няма да остана…
— Значи, според тебе, нищо не остава? — запита Черната Царица.
— Мисля, че това е отговорът.
— Грешно, както обикновено — каза Черната Царица. — Ще остане каишката на кучето.
— Не разбирам, как…
— Слушай внимателно! — извика Черната Царица. — Кучето нали ще загуби каишката си?
— Може би — отвърна колебливо Алиса.
— Е, щом е тъй, когато кучето си отиде, каишката му ще остане — извика тържествуваща Царицата.
Алиса каза колкото можеше по-сериозно:
— Тука може да има различни решения. — Но тя си помисли в същото време: „Какви ужасни глупости приказваме!“
— Тя изобщо не знае аритметичните действия! — казаха Цариците тържествено в един глас.
— А знаете ли вие аритметичните действия? — каза Алиса, като се обърна неочаквано към Бялата Царица, защото я хвана яд, че я изкараха слаба по аритметика.
Царицата въздъхна и затвори очи.
— Аз мога да събирам — каза тя, — ако ми дадеш много време. Но не мога да изваждам в никакъв случай.
— Ти, разбира се, знаеш азбуката? — каза черната Царица.
— Естествено — отговори Алиса.
— И аз я знам — пошепна Бялата Царица. — Ние често ще си я казваме заедно, миличка. А сега ще ти кажа една тайна: аз мога да чета думи от по една буква! Не е ли чудесно това? Но не се отчайвай. И ти ще се научиш да четеш някой ден.
Тука Черната Царица започна пак:
— Знаеш ли да отговаряш на практични въпроси? Как се жъне?
— Знам! — извика живо Алиса. — Вземате коса…
— Откъде вземаш косата? От мъжка или от женска глава?
— Косата не се взема от глава — отговори Алиса. — Тя трябва да бъде остра.
— Значи, според тебе, меката коса не върши работа? С какво ще я наточиш? Недей оставя толкова неясни неща.
— Повей й на главата — каза Бялата Царица тревожно. — Тя има огън, защото трябваше да мисли толкова много.
Двете Царици се заловиха за работа и започнаха да й веят с китки листа, въпреки, че тя ги молеше да престанат, понеже й разрошват косата.
— Сега вече дойде на себе си — каза Черната Царица. — Знаеш ли чужди езици? Преведи на френски „фидъл-ди-ди“!
— „фидъл-ди-ди“ не значи нищо — отговори важно Алиса.
— Кой казва, че значи? — отвърна Черната Царица.