— Вестителю, прочети обвинението — каза Царя.
Тогаз Белия Заек наду триж тръбата, разгъна свитъка хартия и прочете следното:
— Обмислете присъдата — каза Царя на съдебните заседатели.
— Още не, още не! — прекъсна го бърже Заека. — Има още много преди това!
— Повикай първия свидетел — каза Царя.
Белия Заек наду триж тръбата и извика: „Първият свидетел!“
Първият свидетел беше Шапкаря. Той влезе с чаша чай в едната ръка и с резен хляб с масло — в другата.
— Моля прошка, ваше величество — започна той, — че ги нося със себе си. Но още пиех чая си, когато ме повикаха.
— Трябваше да си го изпил — каза Царя. — Кога започна?
Шапкаря погледна Мартенския Заек, който, хванат под ръка от Катерицата, го бе последвал до съдилището.
— На четиринайсети март, мисля, тогава — каза той.
— Петнайсети — рече Мартенския Заек.
— Шестнайсети — рече Катерицата.
— Запишете това! — каза Царя на съдебните заседатели.
И съдебните заседатели жадно написаха и трите числа на плочите, после ги събраха и превърнаха полученото в шилинги и пенита.
— Свали си шапката — каза Царя на Шапкаря.
— Не е моя — каза Шапкаря.
— Открадната! — възкликна Царя и се обърна към съдебните заседатели, които веднага си взеха бележка.
— Аз ги продавам — добави Шапкаря, за да обясни. — Сам аз нямам шапка. Шапкар съм.
Тук Царицата сложи очилата си и втренчи изпитателно поглед в Шапкаря, който пребледня и се разтрепери.
— Твоите показания — каза Царя. — И не трепери така, инак ще заповядам да те обезглавят веднага!
Свидетелят изглежда никак не се насърчи от тия думи. Той се местеше от единия си крак на другия, поглеждаше неспокойно Царицата и в стеснението си отхапа голям къс от чашата вместо от хляба с масло.
Тъкмо по това време Алиса изпита някакво странно чувство, което първо доста я смути, додето тя разбере какво е. Пак бе започнала да расте; отначало помисли да стане и напусне съда. Но като разсъди, реши да седи на мястото си, додето залата я побира.
— Не може ли да не се бутате така? — рече Катерицата, която беше до нея. — Едвам дишам!
— Правя го без да искам — каза Алиса кротко. — Раста.
— Нямате право да растете тука! — рече Катерицата.
— Не говорете глупости — каза Алиса по-смело, — много добре знаете, че и вие растете.
— Да, но аз раста с малко по-умерена бързина — рече Катерицата, — не по такъв смешен начин.
И тя се надигна силно намръщена и отиде на другата страна на съдебната зала.
През цялото време Царицата нито за миг не сне очи от Шапкаря и точно когато Катерицата минаваше на другата страна на залата, тя каза на едного от разпоредителите в съда:
— Донеси ми списъка на певците от последния концерт.
Шапкаря тъй силно се разтрепери, че и двете му обувки се изуха.
— Твоите показания! — повтори Царя ядосан. — Инак, трепериш не трепериш, ще заповядам да те обезглавят!
— Аз съм беден човек, ваше величество… — започна Шапкаря с разтреперан глас, — и не бях почнал да пия чая си… не преди седмица или толкоз… и при това… намаляваше хлябът с маслото… и бръмчеше чаят…
— Бръмчеше какво? — каза Царя.
— …започна пчелата… — отговори Шапкаря.
— Разбира се, пчелата бръмчи! — каза Царя остро. — Да не ме вземеш за невеж? Продължавай!
— Аз съм беден човек… — продължи Шапкаря — …и след това по-многото неща бръмчаха… само че Мартенския Заек каза…
— Не съм! — прекъсна го Мартенския Заек бърже.
— Каза! — повтори Шапкаря.
— Отричам! — рече Мартенския Заек.
— Той отрича — каза Царя. — Прескочи тая част.
— Добре, но Катерицата каза… — продължи Шапкаря, като неспокойно се обърна да види дали и тя ще отрече.
Но Катерицата нищо не отрече; тя спеше тежък сън.
— След това — продължи Шапкаря — отрязах още малко хляб с масло…
— Но какво каза Катерицата? — запита един от съдебните заседатели.
— Не мога да си спомня — отговори Шапкаря.
— Трябва да си спомниш — забеляза Царя, — инак ще заповядам да те обезглавят.
Клетият Шапкар изпусна чашата и хляба с масло и падна на едно коляно.
— Аз съм беден човек, ваше величество… — започна той — жално ще бъд…
— Жално е, че не знаеш да говориш — каза Царя.
Едно от гвинейските прасета започна да ръкопляска, но веднага го възпрепятстваха разпоредителите на съда. (Тъй като думата е доста мъчна, просто ще ви обясня какво направиха. Донесоха голяма платнена торба, която се връзваше на края с връв, пуснаха вътре гвинейското прасе с главата надолу и седнаха отгоре.)