— А по-добре ли беше да те убие, както си настоял? — попита меко жената.
Роджър се изправи гордо.
— А ти би ли предпочела да беше мъртва? — парира я сърдито той.
Дамата сведе глава.
— Да, о, да! — прошепна задавено тя, после рязко се изправи. — Но ние с теб ще си отмъстим, нали, Роджър? Вече имаме жената на Стивън и сестрата на Гевин. Кажи какво ще правим с тях!
Роджър се усмихна.
— Алисия принадлежи на мен. Ако не мога да имам земята й, ще се задоволя с нея. Мери, разбира се, е твоя.
Дамата вдигна ръка.
— Тази малка монахиня започва да ме нервира. Тресе се от страх и избухва в плач при всяка моя дума. Може би е по-добре да я изпратя обратно в къщи, нарязана на парчета — изсъска злобно тя и обърна лице към вратата.
При вида на обезобразената половина Алисия изпусна шумно въздуха от дробовете си. Самата тя не знаеше кое я уплаши повече — грозният белег или страшните заплахи по адрес на Мери. Във всеки случай вдигна шум и Роджър се втурна светкавично към вратата. Преди Алисия да е успяла да се помръдне, той я сграбчи за рамото и я въведе в стаята.
— Ето я и нея! — изсмя се тържествуващо жената. — Я да видим как изглежда една отвлечена шотландка! И то господарка на клан!
Алисия се взираше като замаяна в лицето й. Красивата, нежна жена беше ужасно обезобразена. Бузата й беше като насечена, окото беше изтеглено надолу, а устата се извиваше нагоре. Белезите й придаваха зъл вид. Впечатлението беше много страшно.
— Гледай ме, колкото си искаш! — изсъска гневно жената. — Запомни всеки белег, защото ще платиш за това страшно дело!
Роджър пусна Алисия и улови ръцете на дамата.
— Седни и се успокой! — заповяда строго той. — Имаме важна работа, а и ми омръзна за слушам тирадите ти.
Дамата приседна на крайчеца на стола, без да откъсва поглед от Алисия.
— Къде е Мери? — попита тихо Алисия. — Ако и освободите, няма да се опитвам да бягам. Можете да правите с мен, каквото искате.
Роджър избухна в грозен смях.
— Много сте благородна! Само че нямате нищо, което да заложите. Няма да ви дам втора възможност за бягство.
— За какво ви е Мери? Тя не е в състояние да причини зло дори на муха.
— А това нищо ли е? — изпищя дамата и попипа обезобразеното си лице.
— Мери не го е направила — отговори убедено Алисия. Вече беше разбрала, че белезите показват истинския характер на непознатата.
— Млъкнете и двете! — заповяда остро Роджър и се обърна към Алисия: — Това е съпругата на брат ми, лейди Лилиан Чатауърт. И двамата имаме сериозни основания да мразим семейство Аскот и сме се заклели да ги унищожим.
— И ще го направим! — подкрепи го със злобен смях Лилиан.
— Но Мери… — заекна ужасено Алисия.
Роджър стисна до болка ръката й.
— Никога ли не мислите за себе си?
— Знам какво желаят мъжете като вас — отговори студено тя. — Не можете ли да спечелите поне една жена без лъжи и предателство?
Роджър се отдръпна назад е побеляло от гняв лице. Вдигна ръка да я удари, но хихикането на Лилиан отклони вниманието му.
— Затова ли отиде чак в Шотландия, Роджър? Затова ли трябваше първо да я вържеш и да я докараш в колата като чувал брашно?
Роджър погледна едната жена, после другата, сграбчи Алисия за рамото и я изведе от стаята. Качи се на горния етаж, спря за миг пред зарезената врата, изгледа я с колебание и продължи пътя си към края на коридора. Блъсна я в една стая с дебела дървена облицовка и широко легло. Алисия полетя напред и падна върху ниския диван, тапициран с кафяво кадифе и украсен със златни шнурове.
— Съблечи се! — заповяда ледено мъжът.
Алисия се усмихна гордо.
— Никога — отговори любезно тя.
Роджър отговори на усмивката й.
— Ако държиш да запазиш живота на Мери, няма да се противиш. Ако ми откажеш още веднъж, ще заповядам да отсекат пръстите й един по един.
Алисия го погледна смаяно и разкопча брошката си с треперещи пръсти. Роджър приседна на резбованата ракла в ъгъла и я загледа напрегнато.
— Знаеш ли, че в нощта на сватбата ти се напих като свиня? — попита с треперещ глас той. — Не, разбира се, че не знаеш. Обзалагам се, че изобщо не си помислила за мен. Не обичам да ме използват като послушен инструмент. Ти злоупотреби с мен в играта си със Стивън Аскот.
Алисия престана да разкопчава ризата си.
— Не съм злоупотребила с вас! Ако бяхте спечелили турнира, сега щях да бъда ваша съпруга. Бях уверена, че сте искрен с мен, когато показвахте загриженост за клана ми.
Мъжът изпухтя презрително.
— Не ме залъгвай! Искам да те видя. Искам най-после да разбера струваше ли си да изтърпя този позор, тези болки!