Алисия прехапа долната си устна. Той сам се бе опозорил. Искаше да му каже това, но го преглътна. Трябваше да пази Мери.
Ръцете й трепереха. Никога не се беше събличала пред мъж. Само Стивън имаше право да я вижда гола. Трябваше да стисне здраво зъби, за да прогони напиращите сълзи. Стивън никога вече нямаше да се докосне до нея, щом узнаеше, че е принадлежала на друг мъж. Той беше луд от ревност и търсеше изневярата във всяко нейно действие. Как ли щеше да се отнася към нея, когато Роджър Чатауърт я изхвърлеше от леглото си?
Тя се изправи, откопча колана и пусна полата си на пода. Как щеше да реагира на чуждия мъж? Стивън трябваше само да я погледне и по тялото й се разливаха сладостни тръпки. Щом сложеше ръка на коляното й, тя се разтреперваше от страст. Дали Роджър щеше да постигне същото?
— Побързай! — заповяда Роджър. — Знаеш ли откога чакам този миг?
Алисия затвори за миг очи и пое дълбоко въздух. После остави ризата да се свлече на пода. Вирна упорито брадичка, изпъна тесните си рамене и се предложи на жадния му поглед. Роджър грабна една запалена свещ и пристъпи към нея.
Погледът му пламна от възхищение. Тази жена имаше невероятно тяло. Кожата й беше мека като кадифе, опъната и здрава, високите й гърди бяха зашеметяващи. Той докосна хълбоците й, помилва нежно мекия, закръглен корем.
— Великолепно — прошепна задавено той. — Стивън Аскот е имал право да се бие за теб.
На вратата се почука и двамата се стреснаха.
— Не мърдай! — изсъска Роджър и се обърна към вратата.
— Роджър! — извика момчешки глас. — Буден ли си?
— Легни бързо и се завий презглава! — прошепна Роджър. — И не мърдай, иначе ще стане страшно!
Алисия се подчини мигновено, зарадвана от прекъсването. Скри голото си тяло под завивките и кожите, с които беше отрупано леглото, а Роджър побърза да спусне завесите на балдахина.
— Какво има, Брайън? — попита той и Алисия се смая от гласа му — толкова загриженост и дори нежност имаше в него. — Пак ли си имал кошмар?
Алисия се придвижи безшумно напред и надникна през процепа в завесата. Роджър запали няколко свещи на масата, после отстъпи настрана и погледът й падна върху младия мъж, който беше влязъл в стаята.
Брайън вероятно беше около двадесетгодишен, но слабото тяло му придаваше момчешки вид. Той влачеше единия си крак, сякаш беше скован и момчето се стараеше да крие недъга си. Очевидно беше брат на Роджър, една млада, слаба, крехка версия на силния, здрав, едър мъж.
— Трябваше отдавна да бъдеш в леглото — продължи дружелюбно Роджър и Алисия се смая още повече. Във всяка дума, отправена към това момче, прозираше безкрайна любов.
Брайън се отпусна в едно кресло.
— Чаках завръщането ти. Никой не искаше да ми каже къде си отишъл. Само Лилиан спомена… — Той млъкна смутено.
— Сигурно пак е казала нещо, което те е развълнувало — промърмори сериозно Роджър. — Ако е така, аз ще…
— Не, разбира се, че не — прекъсна го Брайън. — Лилиан е само една нещастна жена. Не може да преодолее тъгата си след смъртта на Едмънд.
— Да, вероятно си прав — отговори с неприкрит сарказъм Роджър. — Трябваше да обиколя владенията си, защото крепостните крадат безсрамно.
— Роджър, коя е жената, която не спира да плаче?
По-големият брат вдигна стреснато глава.
— Аз… не знам за какво говориш. В къщата няма друга жена, камо ли пък плачлива.
— Вече трета нощ я слушам как плаче. Дори денем чувам хълцанията й.
Роджър се опита да се усмихне.
— Може би в замъка живее призрак. А може би е някой, когото Едмънд…
— Знам какво искаше да кажеш — заговори след малко Брайън. — Знам много повече за най-големия ни брат, отколкото предполагаш. Искаше да кажеш, че плаче духът на човек, убит от Едмънд. Нали същата нощ, когато загина той, се самоуби и една от жените му!
— Брайън! Кой ти е наговорил тези глупости? Вече е много късно. Трябва да си лягаш.
Момъкът въздъхна и позволи на брат си да му помогне да стане от креслото.
— Ще се видим ли утре? Лилиан се оживява, щом се върнеш, а аз искам да видя отново Фиона. Коледа беше толкова отдавна…
— Да, разбира се, че ще се видим. Лека нощ, братко. Спи добре. — Роджър затвори вратата след Брайън и дълго стоя замислен насред стаята.
Алисия го наблюдаваше учудено. Той беше лъжец и подлец, но обичаше искрено малкия си брат.
Роджър се обърна рязко и дръпна завесата на леглото.
— Да не мислиш, че съм те забравил? — Гласът му пак беше леден.
Алисия се уви в една кожа и се оттегли в най-далечния ъгъл на леглото.
— Коя е Фиона?
Роджър я гледаше с пламтящи от страст очи.