Роджър удари чашата си в облегалката на креслото и стъклото се строши в ръцете му.
— В ада да идат дано! — изруга с надебелял език той. Брайън беше решен да пожертва братската си лоялност и любов заради благоволението на една Аскот. Роджър си припомни как Алисия му се присмя, как потъпка мъжката му гордост, и гневът му избухна с нова сила. Откъде беше научила този мръсен номер? А Мери беше замаяла главата на Брайън с разкритието си, че не е положила монашески обет. Глупавото му братче беше повярвало, че голямата есетра на Аскотови е невинна и годна за съпруга. Тази мръсница беше толкова нагла, че измами едно двадесетгодишно момче! Дали се надяваше да си върне свободата? Или беше хвърлила око на семейното им богатство? Аскотови имаха навик да се женят за богаташи.
Роджър стана и едва се задържа на краката си. Той беше настойник на Брайън и беше длъжен да докаже на този малък глупак, че всички жени са мръсници. Лилиан беше мръсница, Алисия не й отстъпваше по нищо. И Мери беше като тях. Никога не беше срещал добра, мила, кротка жена, каквато заслужаваше Брайън.
Роджър излезе е несигурни стъпки от стаята си и изкачи стълбата. Нямаше представа къде отива. Когато стигна до стаята, в която беше затворена Алисия, пред очите му се появи образът на красива гола жена с гарвановочерни коси и дълбоки сини очи. Тялото й обещаваше безумни наслади. Той сложи ръка на резето и в този миг си припомни енергичната брадичка, студенината в погледа. Не беше достатъчно пиян, за да се изложи отново на подигравките й. Никога нямаше да се напие дотам, че да я изнасили!
Той изкачи още една стълба и се запъти към покоите на Брайън. За всичко беше виновна уличницата, която се бе облякла като монахиня и бе прелъстила малкия му брат. Утре сутринта Брайън щеше да я отведе в дома на братята й. Щеше да се ожени за една Аскот и да обърне гръб на родния си брат. Като че ли семейство Аскот не беше достатъчно голямо! Защо трябваше да му вземат и Брайън?
Роджър отвори вратата на стаята, в която спеше Мери. Лунната светлина влизаше безпрепятствено през отворения прозорец. На масичката до леглото имаше запалена свещ.
— Кой е? — пошепна уплашено Мери и се надигна.
— Още един Чатауърт — отговори с надебелял език Роджър. — Един от пазачите ти. — Той се изправи до леглото и я огледа изпитателно. Дългата й коса беше сплетена на плитка. Очите й бяха разширени от ужас.
— Лорд Роджър, аз…
— Какво аз? — изфуча разярено той. — Няма ли да ме приемете в леглото си? Аз също съм Чатауърт, значи не съм по-лош от брат си. И аз мога да те освободя, не само Брайън. Ела да видим какво толкова има в теб, та си замаяла главата на брат ми!
Роджър дръпна завивката от ръцете й, очаквайки да види голото й тяло. Но Мери беше по риза и това го раздразни още повече. Повечето уличници лягаха голи, а тази се правеше на невинна. Мери се сви на кълбо и изпищя уплашено, когато мъжът се нахвърли като звяр отгоре й.
Изнасилването не му достави удоволствие. Трябваше да я набие, за да може да разтвори краката й и да проникне в утробата й. След като задоволи животинската си похот, той блъсна настрана опозореното й тяло, обърна се по гръб и захърка шумно.
Мери не смееше да се помръдне. Чувстваше се нечиста, разбита, обезчестена. Представи си лицата на братята си и потръпна. Как щеше да застане сега пред тях, след като Роджър многократно я беше нарекъл курва? Брайън никога вече нямаше да я погледне, да й заговори…
Тя стана, без да обръща внимание на болките и кръвта по краката си. Облече простата ленена риза, ушита от добродушните сестри в манастира, огледа с невиждащи очи стаята и се запъти към прозореца. Студеният нощен вятър охлади пламналото й лице. Тя вдигна очи към небето в безмълвна молитва. Знаеше, че Бог няма да й прости самоубийството, но нямаше друг изход. Не можеше да си прости, че бе допуснала да поругаят тялото й.
— Сбогом, мили братя — пошепнаха безкръвните й устни. — Сбогом, мили Брайън!
Тя се прекръсти, сложи ръце на гърдите си и скочи. Тялото й се разби на каменните плочи.
Животните в господарския дом усетиха преди хората, че нещо не е наред. Кучетата се разлаяха, конете затропаха неспокойно в обора.
Брайън, който също не можеше да спи, наметна един халат и излезе навън. Едно момче от обора мина забързано покрай него и той го улови за рамото.
— Какво се е случило?
— Една жена се е хвърлила от горния етаж! — извика уплашено момчето. — Трябва да намеря лорд Роджър.
Сърцето на Брайън спря да бие. Моля ти се, Господи, нека това не е Мери, нека е другата пленница! — помоли се отчаяно той. Нека е Алисия, жената, която не познавам! Ала още преди да довърши безмълвната си молитва, той вече знаеше коя е мъртвата.