Външно спокоен, той се запъти към другия край на къщата. Знаеше къде е прозорецът на Мери. Проби си път през струпалите се слуги и застана пред трупа.
— Изнасилили са я — прошепна през сълзи една жена. — Вижте колко много кръв…
— Като че ли лорд Едмънд е оживял. А аз бях започнал да вярвам, че братята му са свестни хора…
— Махайте се оттук! — изкрещя гневно Брайън. Никой нямаше право да гледа обезобразеното тяло на любимата му. — Не ме ли чухте? Изчезвайте оттук!
Слугите не бяха свикнали да получават заповеди от малкия брат. Този път обаче усетиха авторитета, който се криеше зад думите му. Изпокриха се в тъмните ъгли и загледаха с любопитство младия господар и жената, която никога не бяха виждали.
Брайън се наведе и покри коленете на Мери с ризата. После изправи главата й, паднала под неестествен ъгъл. Искаше да я занесе сам в къщи, но след няколко безрезултатни опита разбра, че не е достатъчно силен, и се отказа. Телесната му слабост подхрани още повече лудия гняв, който бушуваше в сърцето му. Хората твърдяха, че Мери е била изнасилена от Роджър, но Брайън не им вярваше. Някой от пазачите е бил! — повтаряше си упорито той.
Влезе в къщата и изкачи като в транс стълбите към стаята на Мери. Стражите не искаха да го пуснат да влезе, но той ги отстрани с властен жест. Мъжете протегнаха ръце да го спрат, но като видяха лицето му, се отстраниха безмълвно. Брайън блъсна вратата и влезе в стаята на пленницата.
Роджър лежеше в леглото на Мери и хъркаше оглушително. Брайън застана пред леглото и го погледна втренчено. Леден студ скова душата му. Не беше способен да мисли. Само чувствата, които бушуваха в гърдите му, се сляха в могъщ поток и заглушиха гласа на разума.
С мъртвешко спокойствие той се обърна и взе от масата каната със студена вода. После я изля върху главата на Роджър.
Роджър простена и отвори очи.
— Брайън — проговори сънено той и направи опит да се усмихне, — тъкмо те сънувах.
— Стани! — изрече с мъртвешки глас Брайън.
Роджър скочи от леглото, вече напълно събуден. Беше опитен воин и съумяваше да се владее, когато усетеше опасността.
— Какво се е случило? Да не би Фиона… — Той млъкна, огледа стаята и понижи глас: — Къде е отишла онази Аскот?
Лицето на Брайън беше като бяла маска.
— Лежи мъртва на плочите под прозореца.
В очите на Роджър блесна ужас.
— Исках да ти докажа що за жена е тя. Исках да разбереш…
Дълбокият глас на Брайън прекъсна обясненията му.
— Къде си скрил жената на Стивън Аскот?
— Брайън, трябва да ме изслушаш! — прошепна умолително Роджър.
— Да те изслушам? — изфуча момъкът, който започваше да губи самообладание. — А ти чу ли виковете на Мери? Тя беше плаха, кротка жена и съм сигурен, че е пищяла от ужас и болка. Наслади ли се на насилието?
— Брайън…
— Млъкни! Днес каза последните си думи. Ще намеря другата жена, която държиш в плен, и ще напуснем тази къща. — Очите му се присвиха в тесни цепки. — Ако те видя още веднъж, ще те убия!
Роджър падна на леглото като улучен от тежък юмрук. Очите му се замъглиха от болка. Видя как брат му излезе от стаята и отвори уста да извика, но само изхърка задавено. Видя окървавения чаршаф и се опита да си представи жената, която лежеше мъртва на плочките в двора. Какво беше сторил?
Брайън предполагаше къде е скрита Алисия. Сигурно я бяха затворили в стаята, където Едмънд държеше жените си. Стражите не се опитаха да го спрат. Вече всички знаеха за трагедията, разиграла се тази нощ.
Когато Брайън влезе в стаята й, Алисия беше будна и дори облечена. Тя погледна втренчено младия мъж с вкаменено от мъка лице и веднага разбра, че е станало нещо страшно.
— Какво има? — попита с равен глас тя.
— Аз съм Брайън Чатауърт — обясни тихо той. — Ще ви отведа при семейството ви. Готова ли сте да ме последвате?
— Сестрата на съпруга ми също е пленница тук. Не мога да тръгна без нея.
Брайън изскърца със зъби.
— Моят брат изнасили Мери и тя се самоуби.
Гласът му беше безизразен, сякаш случилото се не го засягаше, но Алисия веднага усети, че този млад мъж е разтърсен до дън душа. Мери, помисли с болка тя, милата, сладка, вярна Мери!
— Не бива да я оставяме тук. По-добре е да отнеса тялото й в Аскот Касъл.
— Не се тревожете за Мери. Аз ще направя всичко, каквото трябва.
Начинът, по който младият мъж каза „Мери“, отвори очите на Алисия.
— Готова съм — промълви тихо тя и тръгна пред него.
Когато излязоха на двора, Брайън се обърна отново към нея:
— Ще ви дам охрана. Мъжете ще ви следват дотам, където желаете да отидете. Или желаете аз лично да ви придружа до замъка на Аскот?