Изведнъж Раб скочи и изръмжа предупредително.
— Кой е? — попита стреснато Алисия. Мъжът излезе на светло.
— Стивън Аскот — отговори спокойно той. Облян от лунната светлина, той изглеждаше още по-грамаден, отколкото през деня. Заприлича й на кула.
— Ще позволите ли да седна при вас?
— Защо не? Нима имам какво да кажа, след като англичаните решават живота ми?
Стивън седна и проследи как Алисия успокои Раб с едно единствено движение на ръката. Облегна се на стената и изпъна дългите си, силни крака. Алисия се отмести към другия край на пейката.
— Ако продължавате да се дърпате, ще паднете на земята.
Тя замръзна на мястото си.
— Кажете каквото имате да ми кажете, и ме освободете от присъствието си.
— Нямам какво да кажа — отвърна равнодушно той.
— Сигурно не сте имали какво да кажете и когато сте се опитали да напиете Мораг.
Стивън се усмихна и равните му бели зъби блеснаха в мрака.
— По-скоро тя се опита да ме напие.
— И успя ли?
— Който е израснал с трима братя, отрано се е научил да понася алкохола.
— Значи само сте пили, без да разговаряте?
Стивън не отговори веднага.
— Защо се държите така враждебно?
Алисия скочи от мястото си.
— Нима сте очаквали, че ще ви приема с отворения обятия? Стоях шест часа в параклиса, облечена в сватбената си рокля, и ви чаках. Видях как цялото ми семейство бе избито от англичаните, а после получих кралска заповед да се омъжа за англичанин. Бъдещият ми мъж се държа така, сякаш аз изобщо не съществувам. Дори сега не чух нито дума за извинение, само въпрос защо не се държа любезно!
Тя му обърна гръб и тръгна към къщата. Стивън я последва, улови ръката й и я обърна към себе си. Погледна я право в очите и Алисия се почувства несигурна. Не беше свикнала да стои срещу мъж, който я надвишаваше с цяла глава.
— Ако ви помоля за извинение, ще го приемете ли? — Гласът му беше спокоен и дълбок. За първи път беше толкова близо до нея и дори я докосваше. Той стисна силно китката й, прокара пръсти нагоре по ръката и помилва кожата й под меката коприна.
— Крал Хенри желае само мир — заговори отново той. — Вярва, че ако един англичанин заживее между шотландците, те ще разберат, че не сме толкова лоши.
Алисия го погледна почти със страх. Сърцето й биеше до пръсване и тя много искаше да се откъсне от него, но собственото й тяло не се подчиняваше.
— Вашата суетност ме ужасява. Като знам какви лоши маниери имате, моите шотландци ще се убедят, че англичаните са много по-лоши, отколкото се опасяват.
Стивън избухна в тих смях, макар че я слушаше само с едното ухо. Лявата му ръка милваше нежната й шия.
Алисия се опита да се изтръгне от прегръдката му.
— Нямате право да ме докосвате… нито да ми се надсмивате!
Стивън нямаше намерение да я пусне.
— Вие сте прекрасна жена и не преставате да ме предизвиквате. Мисля само за това, че сега бих могъл да ви грабна и да ви отнеса в стаята си. Искрено съжалявам, че пропуснах сватбения си ден. Защо не забравите, че венчавката ще бъде чак вдругиден, и да ме последвате в стаята ми?
Алисия извика задавено и Раб веднага скочи. Очите му засвяткаха, зъбите се оголиха заплашително. Тя се изтръгна от ръцете на Стивън и кучето застана пред господарката си, за да я защити.
— Как си позволявате! — изсъска вбесено тя. — Радвайте се, че не заповядах на Раб да ви нападне. Но ще ви се отплатя за тази обида, ще видите!
Стивън я гледаше смаяно.
— Но, Алисия, аз не исках да те обидя…
— Лейди Алисия, къде сте? Имате ли нужда от помощ? — извика Роджър Чатауърт и излезе от сянката на живия плет.
— Значи вие се промъквате при годеницата ми и нощем, Чатауърт? — попита гневно Стивън.
Роджър го погледна равнодушно и отговори с усмивка:
— Смятам се по-скоро за спасител. — После се обърна към Алисия и й предложи ръката си. — Желаете ли да ви придружа до стаята ви?
— Чатауърт, предупреждавам ви!
— Престанете и двамата! — намеси се решително Алисия. — Благодаря ви за предложението, лорд Роджър, но ако имам нужда от придружител, Раб ще се справи най-добре. — Тя хвърли леден поглед към Стивън и заключи: — Благодарна съм ви, че ми дадохте възможност да се отърва от отвратителната ви компания!
Двамата мъже я проследиха мълчаливо, после се разделиха, без да се поздравят.
Тази нощ Алисия не можа да спи добре. Сънува как мъжете от клана й участват в кървава битка пад английското знаме, а Стивън Аскот държи с лявата си ръка знамето и без да обръща внимание на падащите, облени в кръв мъже, се опитва да вдигне полите й.