Още преди Стивън да е възседнал едрия си жребец, тя смушка кобилката с пети и полетя към полето. Конят беше млад и буен, също като нея, и жадуваше за свобода и движение. Алисия пусна кобилката в галоп и пое по пътеката, която й беше показал Роджър. Приведе се над седлото и остави косата си да се вее на вятъра. Обзе я луда радост. Прекрасно беше да избяга поне за малко от затвора си.
В този миг улови с ъгълчето на окото си някакво движение, което отклони вниманието й. Тя извърна глава и видя Стивън непосредствено зад себе си. Той беше успял да намали разстоянието помежду им за учудващо кратко време. Тя избухна в подигравателен смях. Нито един англичанин не беше в състояние да победи шотландката на езда. Тя подкани кобилката да бърза и дори я удари с камшик по хълбока. Животното се втурна напред, сякаш му бяха поникнали крила. Алисия отново се опияни от усещането за сила и превъзходство.
След малко погледна отново през рамо и с учудване установи, че Стивън я настига. Пътеката пред нея се стесни. Нямаше място за двама ездачи. Ако искаше да я надмине, той трябваше да излезе от пътеката и конят му можеше да пропадне в заешка дупка или да се удари в някое дърво. Алисия се изсмя тържествуващо и насочи кобилката си в средата на пътеката. Знаеше как постъпват сънародниците й в такива случаи, но англичаните бяха мекушави и твърде глупави за подобна маневра.
Кобилата препускаше с всички сили. Стивън сигурно беше непосредствено след нея и Алисия се зарадва още повече. Той нямаше представа как да си помогне. Внезапно кобилката й се препъна и се изплаши. Алисия полетя напред и едвам успя да се задържи на седлото. Опитният боен жребец на Стивън се беше разсърдил на кобилката, която му препречваше пътя, и я бе ухапал по задния хълбок.
Алисия се опитваше с всички сили да остане в средата на пътеката и ядно проклинаше англичаните. Всичко идваше оттам, че не й даваха да язди собствения си кон. Това животно й беше чуждо и не реагираше достатъчно бързо на заповедите й.
Конят ухапа още веднъж кобилата и тя изцвили от болка. Този път отказа да се подчинява, отдръпна се настрана и позволи на жребеца да я надмине. На минаване Стивън хвърли кратък поглед към Алисия и тя му отговори с ядно галско проклятие. Стегна юздите и кобилката отново препусна в средата на пътеката.
Докато траеше състезанието, Алисия нито за миг не позволи на кобилата да забави темпото. Трябваше да благодари само на дългогодишния си опит с конете, че животното не беше отскочило настрана и не беше избягало в гората, за да се спаси от разярения жребец.
Когато стигна до реката и с един скок прелетя над водата, Стивън вече я чакаше. Беше слязъл от седлото и стоеше спокойно до коня си, който утоляваше жаждата си в рекичката.
— Не беше лошо — проговори одобрително той и я изгледа ухилено. — Забелязах обаче, че имате склонност да работите повече с дясната юзда, отколкото с лявата. Е, с малко повече упражнения ще поправим тази грешка.
Очите на Алисия изпущаха светкавици. Упражнения! Тя беше получила първото си пони, когато беше само на четири години и винаги придружаваше баща си в нощните му набези срещу говедата на чуждите кланове. И сега й заявяваха, че трябва да се упражнява! Стивън избухна в смях.
— Изглеждате толкова объркана! Ако това ще ви успокои, ще ви кажа, че сте най-добрата ездачка, която съм виждал някога в живота си. Можете да давате уроци на всяка англичанка.
— Не ми говорете за англичанките! — изсъска разярено тя. — Сигурно искахте да кажете „англичани“!
— Пред вас стои един англичанин, от когото току-що загубихте. Няма ли най-после да слезете от кобилата и да изтриете гърба й? Не знаете ли, че конете не бива да се оставят изпотени?
Сега пък я поучаваше как да се отнася към конете! Побесняла от гняв, тя се приведе и замахна с камшика за езда. Стивън избягна ловко удара, сграбчи я за китката и я изви болезнено. Тази неочаквана реакция я принуди да пусне камшика. Тя загуби равновесие, тежките английски поли се увиха около глезените и кракът й се изплъзна от стремето.
Тя посегна да се хване за седлото и щеше да се задържи без усилие, ако не бяха й попречили ръцете на Стивън. Той я обхвана през кръста и я привлече към себе си. Тя се дръпна с все сила. Съпротивляваше се мълчаливо, макар че вътрешно кипеше от гняв. Този мъж се наслаждаваше на унижението й! Играеше си с нея, позволи й почти да спечели, а накрая изведнъж я вдигна от седлото. Засмя се, задържа я над главата си и попита:
— Знаете ли, че когато сте гневна, трапчинката на брадичката ви се превръща в дупка?
— Каква дупка! — изфуча вбесено тя и замахна да го ритне в корема.