След горещата баня Алисия се чувстваше много по-добре. Седеше на леглото в стаята си и разглеждаше роклята от смарагдово-зелена коприна с дълга разцепени ръкави, подплатени със сиви катеричи кожи. Красивите кожички подчертаваха шарката от сива коприна, избродирана върху богато надиплената пола. Една камериерка й донесе свежи астри и тя изплете венец за косата си. Искаше да изглежда колкото се може по-добре.
Мораг, която й помагаше да се облича, заговори мрачно:
— Бих се радвала, ако се правите красива, за да зарадвате сърцето на Стивън. За съжаление намеренията ви са други.
— Никога не бих се правила красива за такъв мъж.
— Доколкото мога да разгадая желанията му, той предпочита да ви гледа без дрехи — отбеляза с усмивка Мораг.
Алисия си спести отговора. Имаше достатъчно време да размисли. Мъж като Стивън Аскот не можеше да стане неин съпруг. Ако се отнасяше към хората от клана й така грубо, както се държеше с нея, верните й сподвижници щяха да го убият на място и англичаните щяха да се нахвърлят върху тях като зверове. Не, тя не можеше да заведе в родните си планини мъж, от когото можеше да очаква само войни и племенни вражди.
Сър Томас я очакваше в работната си стая. Усмивката му беше сърдечна, но и сдържана. Много му се искаше да се отърве колкото се може по-скоро от тази жена, която подлудяваше мъжете с красотата си.
След като зае място на един стол и отказа предложената й чаша вино, Алисия изложи молбата си. Истинската причина за отказа й да се омъжи за Стивън Аскот беше нежеланието му да разбере шотландските интереси, но тъй като не можеше да каже това на сър Томас, тя се бе принудила да измисли друга, по-приемлива за англичаните.
— Не може така, мила моя — отговори объркано старият рицар. — Крал Хенри избра за вас именно Стивън.
Алисия сведе глава в измамно покорство.
— Аз съм готова да се съглася с избора на краля, но като глава на клана Макарън имам по-високо положение от Стивън Аскот, който е обикновен рицар. Ако се омъжа за него, ще имам трудности с хората си.
— Смятате ли, че те ще се съгласят с лорд Роджър?
— Тъй като брат му е починал наскоро, той е наследил графска титла, следователно е много по-близо до моя ранг.
Сър Томас направи гримаса. Чувстваше се много стар, за да участва в тази игра. Да вървят по дяволите шотландците, каза си горчиво той, които позволяват на жените си да мислят самостоятелно.
Той повика слугата си и му нареди да доведе Стивън и Роджър.
Когато двамата млади мъже заеха места вляво и вдясно от него, той им съобщи за молбата на Алисия, като през цялото време наблюдаваше лицата им. Видя как очите на Роджър засвяткаха със злобно задоволство, докато погледът на Стивън само потъмня. Алисия седеше неподвижно. Зелената рокля придаваше нова дълбочина на очите й, а пресните цветя в косата и подчертаваха прелестта и невинността й.
Роджър заговори пръв:
— Лейди Алисия има пълно право да иска това, сър Томас. Рангът й трябва да бъде уважен.
Стивън го погледна и очите му потъмняха още повече.
— Естествено е да говорите така, след като от решението на въпроса зависи дали ще се сдобиете с горещо желаното богатство или не. — Той се обърна към кръстника си: — Кралят размисляше цяла година и накрая избра мен. Желанието му беше да възнагради семейството ми, което пазеше границата на кралството в равнината.
Алисия го изгледа унищожително.
— Сигурно искахте да кажете, че сте опустошавали селата и сте изнасилвали жените!
— Казах точно това, което исках да кажа. Пазехме границата на кралството от враговете. — Очите му бяха впити в деколтето й. — Не сме насилили нито една жена — добави съвсем тихо той.
Алисия стана и се обърна тържествено към сър Томас:
— Вие познавате нашите обичаи и сигурно разбирате, че кланът ми ще се почувства унижен, ако заведа в планината рицар с толкова нисък ранг. Крал Хенри желае мир. Този мъж — и тя посочи Стивън — ще предизвика само нови размирици. Не му позволявайте да стъпи в планината.
Стивън избухна в смях, застана зад нея и сложи ръка на кръста й.
— Тук не става въпрос за дипломация. Младата дама е гневна, това е всичко. Помолих я да дойде в леглото ми преди сватбата и тя си въобразява, че съм я обидил.
Сър Томас се усмихна облекчено. Роджър скочи от мястото си.
— Протестирам! Лейди Алисия е дама и сме длъжни да се съобразим с желанието й. — Той се обърна към Стивън и продължи злобно: — Сигурно ви е страх да се биете за ръката на дамата?