— Раб, дръж! — заповяда властно тя.
Огромното куче се поколеба само секунда, после се хвърли право срещу шията на Стивън.
Мъжът отскочи настрана. Реакцията му беше по-бърза от тази на кучето. Когато вълчакът полетя срещу него със заплашително ръмжене и оголени зъби, той протегна светкавично ръка и юмрукът му се заби с все сила в черепа на животното. Раб полетя към стената, удари се и се свлече безсилно на пода.
— Раб! — изпищя Алисия, пусна завивката и се втурна да помогне на защитника си.
Стивън хвърли бърз поглед към падналото куче, за да се убеди, че не го е наранил сериозно. Много скоро гледката на голата жена погълна вниманието му. Розовите връхчета на гърдите й и закръглените хълбоци, покрити сякаш с най-фин сатен, го подлудяваха.
— За това ще ви убия! — изкрещя гневно Алисия. Стивън беше омагьосан от красотата й и изобщо не забеляза как ръката й се стрелна към ножа, оставен край купата с плодове. Ножът не беше достатъчно остър, но можеше да му причини сериозна вреда. Той видя само блясъка на острието и усети как металът се заби в рамото му. В последния момент успя да се отмести и ножът се плъзна по кожата, без да проникне навътре.
— Проклятие! — прошепна задавено той и притисна длан към раната. По пръстите му потече кръв. Изведнъж се почувства безкрайно уморен. Седна на леглото и заповяда:
— Откъснете парче от чаршафа, за да се превържа!
Алисия стоеше като прикована към мястото си. Треперещите пръсти продължаваха да стискат окървавения нож.
Стивън я погледна и тялото й се разтрепери.
— Откъснете парче от чаршафа! — заповяда повторно той и тя се подчини. Коленичи на пода, откъсна крайчето на ленения чаршаф и му го подаде. После бързо се уви със завивката.
Стивън не я помоли за помощ, а се превърза сам с помощта на другата ръка и зъбите си. После посвети вниманието си на кучето.
— Ела тук, Раб — нареди спокойно той. Кучето се подчини веднага. Стивън го прегледа внимателно и когато не откри никакво нараняване, помилва зарадвано гъстата козина. Раб изръмжа тихо и потърка огромната си глава в дланта му.
— Добро момче — проговори меко Стивън. — Легни си в ъгъла и заспивай. — Раб отиде на мястото, посочено от Стивън, излегна се и скри муцуна в предните си лапи.
— Върни се в леглото, Алисия — нареди Стивън със същия тон, с който беше говорил на кучето.
— Аз не съм Раб, който забрави толкова бързо дълга и верността си.
— О, по дяволите! — изръмжа гневно мъжът, скочи от леглото, отиде при нея и улови китката й. Дръпна с един замах завивката и я хвърли на пода. — Ще се покориш на волята ми, дори ако трябва да приложа насилие. — Той я сложи в скута си и нанесе няколко силни удара върху твърдото кръгло дупе. Когато пръстите му оставиха достатъчно следи по задника й, той се надигна и я хвърли в другия край на леглото, без да обръща внимание на сълзите, които болката и унижението бяха извикали в очите й. Изтегна се до нея, сложи едната си ръка на кръста й и вдигна бедрото си върху краката й. Отпусна се във възглавниците и затвори очи. Беше прекрасно да усеща голата й кожа под своята. Искаше да я прегърне с две ръце, но се чувстваше невероятно уморен. Сутринта беше водил тежък бой с Роджър, а през останалото време се беше сражавал с Алисия и кучето й. Обзе го неземно спокойствие. Тази жена беше негова и щеше да му принадлежи до края на дните си. Мускулите му се отпуснаха.
Алисия лежеше сковано под бедрото му и се съпротивляваше вътрешно срещу всичко, което я очакваше. Дупето я болеше от ударите. Когато усети, че той се отпусна, и чу равномерното му дишане, което й показа, че е заспал, тя въздъхна облекчено. В следващия момент се почувства ужасно обидена. Понечи да се отдръпне от него, но голата му ръка я стискаше с такава сила, че сигурно щеше да си счупи някое ребро. Тъй като не можеше да промени положението си, тя се постара да се отпусне и да заспи. След малко започна да изпитва дори удоволствие от близостта на телата им. Рамото му беше толкова кораво и силно. Тя допря бузата си до неговата и се загледа в догарящите свещи. Стивън измърмори нещо насън и зарови лице в ухаещата й коса. Алисия се усмихна замечтано и скоро потъна в дълбок сън.
ПЕТА ГЛАВА
На другата сутрин Стивън се събуди рано. Първо усети пулсиращата болка в рамото си. Стаята беше тъмна и тиха. Навън цареше мрак, прорязан само от една розова ивица.
След секунди Стивън усети топлия аромат на женско тяло. Алисия тихо спеше до него. Гъстите черни кичури се бяха увили около ръката му. Бедрото й почиваше между неговите. Той забрави веднага раненото рамо, пое дълбоко въздух и се обърна към нея. В съня очите й не искряха от омраза. Брадичката й не беше вирната както обикновено и това й придаваше безпомощен вид. Лицето й беше гладко и розово като на бебе. Косата й се виеше около рамото му като пълзящи рози по зид. Желанието му пламна с дива сила. Никога не беше срещал такава жена. Сякаш цял живот беше мечтал да се ожени именно за нея. В същото време съзнаваше, че не бива да бърза. Беше чакал толкова дълго, че трябваше да й се наслади хапка по хапка.