— Да — прошепна с наслада тя. — О, да, да!
Стивън почувства, че сърцето му е спряло да бие. Прекрасната жена под него, гърлените звуци, които се изтръгваха от устните й, бяха по-изкушаващи от всички любовни слова. Тази жена не се страхуваше от мъжа до себе си, а беше равноправна партньорка в страстта.
Той се задвижи в бърз ритъм и тя не се поколеба да го последва. Ръцете й милваха тялото му, триеха се във вътрешната страна на бедрата му и Стивън почувства как ей сега ще се пръсне от напиращата в тялото му могъща страст. Алисия приемаше с готовност тласъците му и им отговаряше с нарастваща сила. Когато най-после стигна до върха, разтърсването беше толкова силно, че сякаш го разцепи на две.
Окъпан в пот, изтощен до смърт, той рухна върху Алисия и я притисна до себе си с такава сила, че дъхът й спря. Това не я смути. За момент дори повярва, че мъжът върху нея е мъртъв. Тя самата имаше чувството, че тялото й се е разкъсало на хиляди парченца, и нямаше да стане от леглото даже ако животът й зависеше от това. Без да сваля ръцете и краката си от Стивън, тя потъна в меките обятия на съня.
Когато се събуди, видя над главата си подигравателно усмихнатите сини очи. Стаята беше заляна от слънце и разкриваше всички тайни. Алисия си припомни всичко, което се случи помежду им, и пламна от срам. Странно, но тя бе забравила усещанията, които бяха виновни за невероятното й поведение.
Стивън докосна бузата й и проговори дрезгаво:
— Знаех си, че си струва да се бия за теб.
Алисия се отдръпна настрана и го погледна учудено. Чувстваше се невероятно добре. Вече не помнеше откога не се е чувствала така спокойна и отпусната. Ами да, каза си успокоено тя, защото знам, че съм си същата. Прекарах нощта с мъж, но нищо в мен не се промени. Мразя го както преди. Стивън си оставаше враг — един непоносим, дързък англичанин.
— Това е всичко, което виждаш в мен, нали? Уличница, която ти топли леглото.
Стивън се усмихна лениво.
— Ти за малко не го запали. — Пръстите му се плъзгаха по голото й рамо.
— Пусни ме! — заповяда енергично тя, скочи от леглото и посегна към кадифения си халат.
Някой почука на вратата и само след миг в стаята влезе Мораг, понесла кана с гореща вода.
— Чух ви да се карате още от стълбището — заговори укорително тя.
— Сигурен съм, че не си чула караница, а нещо съвсем друго — засмя се Стивън и се протегна доволно.
Мораг се обърна към него и се ухили до ушите. Черните й очи почти се скриха между многото бръчки.
— Изглеждате доволен — установи тя и измери с одобрителен поглед мускулестото, загоряло от слънцето тяло.
— Искам да ти кажа, че съм повече от доволен. Вече не ми е чудно, че планинците не обичат равнината — отговори Стивън и се обърна бавно към Алисия, когато го гледаше с нарастващ гняв.
В рамката на вратата застана Крис Одли.
— Нямаме ли право на личен живот! — изфуча разярено Алисия и се обърна към прозореца. Раб се приближи до нея и помаха с опашка, но тя не го погали. Кучето я бе предало два пъти тази нощ. Първо, когато позволи на Стивън да го милва, и второ, когато допусна да се случи това… Лицето й пламна от срам.
Стивън погледна с усмивка стария си приятел.
— Тя предпочита да остане насаме с мен.
— Какво е станало с ръката ти? — попита загрижено Крис и посочи с глава напоената с кръв превръзка.
Стивън вдигна рамене.
— Малка неприятност. Ако вече сте се убедили, че сме живи и здрави след първата брачна нощ, можете да ни оставите сами. Жена ми има желание да превърже раната ми.
Мораг и Крис се усмихнаха с разбиране, хвърлиха бързи погледи към скования гръб на Алисия и излязоха.
Веднага щом вратата се затвори, Алисия се обърна към мъжа си със святкащи от гняв очи.
— Надявам се да умреш от загуба на кръв! — проговори злобно тя.
— Ела тук — нареди търпеливо той.
Въпреки мрачните мисли, които я измъчваха, тя се подчини. Стивън улови ръката й и я дръпна към леглото. Претърколи се към нея, завивката падна и разкри голото му тяло. Алисия почервеня и бързо вдигна очи към лицето му. Трябваше да се пребори с напора да докосне голата му кожа.
Стивън вдигна другата си ръка и помилва бузата й.
— Вероятно съм ти се подигравал твърде често и заслужавам да се отнасяш с мен така грубо. Искам обаче да ти кажа, че тази сутрин изпитах невероятна наслада с теб. — Той видя как бузите й се оцветиха в тъмночервено и продължи все така меко: — С какво бих могъл да те зарадвам?