— Дай да те разгледам — проговори дълбок мъжки глас зад гърба й.
Алисия се обърна стреснато.
— Пак ли ме шпионираш?
— По-скоро би трябвало да кажеш, че те пазя. Една красива млада дама не бива да ходи сама в гората. Какво ли не може да й се случи!
Алисия се отдръпна от него.
— Не мислиш ли, че най-лошото вече ми се случи? — попита злобно тя, остави го сам и се върна тичешком в лагера. Не искаше да изпита отново магията от миналата нощ, която я направи безволна пленница в ръцете му.
— Алисия, забрави нещо! — извика подире й Стивън и избухна в смях, когато тя не посмя да се върне, за да си вземе обувките.
Алисия се върна на куц крак в палатката, издигната за Стивън, която й посочиха хората му. Очевидно англичаните бяха свикнали да си устройват лагери на открито. И сега бяха издигнали цяло градче от пръчки и платнища.
Тя стъпи на мекия килим, с който беше покрита свещената шотландска земя, и потръпна. Беше забравила, че от месеци насам не е ходила боса. Стъпалата й бяха станали изнежени и чувствителни.
Приседна в края на ниското легло и разгледа краката си. Когато Стивън отметна платнището и влезе в палатката, тя скочи бързо, макар че болката от стъпването извика сълзи в очите й.
Стивън хвърли обувките й в ъгъла.
— Дай да видя! — заповяда той и седна на леглото.
— Нямам представа за какво говориш — отговори с леден глас тя и отстъпи крачка назад.
— Алисия, защо продължаваше да се държиш така е мен? Знам, че си наранила стъпалата си. Нали те видях. Ела тук и дай да ги погледна.
Рано или късно някой трябваше да се погрижи за раните. Макар и неохотно, тя се подчини и приседна до него.
Стивън се наведе с недоволна въздишка и сложи краката й в скута си. Алисия падна на лакти и изпъшка уплашено. Смръщил чело, Стивън огледа натъртените и порязани стъпала. Една от раничките беше като разрязана от меч. Той извика пажа си и му заповяда да донесе превръзки и леген с гореща вода.
— Сложи краката си във водата — заповяда строго той, когато момчето изпълни нареждането му.
Алисия се подчини с готовност и проследи с учудване как той изми грижливо раничките и отново вдигна краката й в скута си, за да ги изсуши и превърже.
— Защо правиш това за мен? — попита тихо тя. — Аз съм твой враг.
— Не, не си. Ти се бориш с мен, докато аз не искам нищо друго, освен да живея в мир с теб.
— Как да живеем в мир, когато кръвта на баща ми е издигнала стена помежду ни?
— Алисия… — заговори тихо Стивън и изведнъж млъкна. Само делата можеха да я убедят, че той няма намерение да стори зло на клана й. Пристегна превръзката и вдигна глава към лицето й. — Надявам се да заздравеят бързо. — Без да иска, Алисия се усмихна, но когато понечи да издърпа крака си, Стивън го задържа. — Имаш невероятни крака — прошепна пресипнало той.
Тя се дръпна назад, но погледът му я застави да не мърда. Обзе я добре познатата омая и тя притихна. Ръката му милваше петата й. После продължи пътя си нагоре, мушна се под памучната пола и тя се облегна назад, за да опъне краката си и да се наслади на милувките му.
Стивън легна до нея и зацелува лицето, ушите и устните й. Съблече я толкова бързо, че Алисия извика от почуда. Мъжът се изсмя гърлено и ръцете му потърсиха голите гърди. Езикът му играеше в устата й и Алисия не можеше да си поеме дъх.
— Кой съм аз? — пошепна той в паузата между целувките. Алисия не отговори, само потърка хълбоците си в неговите. Сърцето й биеше като безумно и въпреки че нощта беше студена, по кожата й блестяха капчици пот. Стивън зарови пръсти в косата й и вдъхна дълбоко сладкия й аромат. — Кой съм аз? — повтори настойчиво той. — Искам да произнесеш името ми.
— Стивън — прошепна задъхано Алисия. — Ти си Стивън, а аз съм Алисия Макарън.
Мъжът избухна в смях и очите му заблестяха. Тя не забравяше родовата си гордост дори в миговете на страстта.
— А аз съм завоевателят, който ще покори Алисия Макарън — отговори гордо той.
— Никога! — прошепна гърлено Алисия. После стисна главата му с две ръце, дръпна я назад и опря зъби в гърлото му. — Кой е сега победителят?