Там стана и сложи ръце на раменете й.
— Не вярвам да се стигне дотам. Може би ще бъде достатъчно да му смъкнем малко кожа от ребрата, за да проумее нашия начин на живот.
Алисия направи опит да се усмихне.
— Ти си най-добрият ми приятел. Англичаните казват, че сме жесток, варварски народ. Ако те чуят, ще се убедят в правотата си.
— Диваци сме, значи… — промърмори подигравателно Там.
— Да. Освен това смятат, че жените са дори по-лоши от мъжете.
— Виж ти! — изръмжа раздразнено Там. — Я да видим дали не си забравила на какво съм те учил.
Алисия едва успя да се обърне, когато той извади камата си и я насочи към шията й. Години наред й бе показвал как да се отбранява срещу силните мъже и тя познаваше всички номера. И този път направи бързо, гъвкаво движение встрани, но реакцията й не беше достатъчно бърза. Острието на ножа опря в гърлото й.
Изведнъж между дърветата се показа едра мъжка фигура. Новодошлият буквално прелетя покрай Алисия и се стовари с все сила върху Там. Алисия отскочи настрана, докато Там се опитваше да запази равновесие. Шотландецът беше толкова як и силен, че дори мъжете с грамаден ръст и исполинска сила не можеха да го помръднат от мястото му. Алисия беше го виждала със собствените си очи да устоява на четирима силни бойци. И този път Там само помръдна рамене и отхвърли мъжа. Докато Там наблюдаваше любопитно непознатия, Алисия се засмя доволно. Прекрасно беше да види Стивън като губещ. Той бе надвил Роджър Чатауърт, но обожателят й беше англичанин, възпитан в правилата на рицарските двубои. Там беше истински борец.
Стивън не загуби нито минута да разглежда противника си. Знаеше само, че този мъж бе опрял ножа си в гърлото на жена му. За него въпросът беше на живот и смърт. Беше длъжен да защити жена си от един коварен убиец. Без да се бави, той грабна от земята един грамаден клон и когато Там се обърна смаяно към Алисия, Стивън го удари с все сила в коленете.
Там изръмжа от болка и политна напред. Стивън се хвърли върху него и нанесе силен удар в носа му. Чу се пращене на счупена кост.
Там вече беше разбрал, че Стивън не е непознат за Раб, защото кучето щеше да ги предупреди за идването му. Ала когато Стивън счупи носа му, гневът го завладя и заглуши всички останали чувства. Вдигна силните си ръце и сключи пръсти около шията на противника си. Стивън разбра веднага, че има насреща си мъж с мечешка сила и че може да разчета само на младостта и сръчността си. Когато успя да се освободи от яката хватка, той отскочи настрана, после изненадващо се втурна напред и заби двата си юмрука в корема на противника. Там изобщо не усети ударите, защото мускулите му бяха сякаш от желязо. Той сграбчи Стивън за раменете, вдигна го високо във въздуха и го удари в най-близкото дърво — веднъж, два пъти. Макар и замаян от страшните удари, Стивън успя да вдигне крака и ги заби с все сила в гърдите на Там. Краката му бяха здрави и Там се принуди да престане.
Само след миг Стивън протегна двете си ръце и стисна китките на противника си. Тази неочаквана атака принуди Там да го пусне. Без да губи време, шотландецът се хвърли напред с разперени пръсти, за да улови противника си за гърлото и да го удуши. Стивън разполагаше само с няколко секунди, за да обмисли отстъплението си. Той скочи високо във въздуха и направи кълбо назад.
Там клекна и го изгледа учудено. Само преди секунда вратът на врага беше под ръцете му, а в следващия миг там нямаше нищо. Преди да успее да мигне, в гърлото му се опря остър нож.
— Не мърдай! — проговори задъхано Стивън. — Или ще ти прережа гърлото!
— Престани! — изкрещя задавено Алисия. — Стивън, пусни го веднага!
— Да го пусна? — попита смаяно мъжът й. — Та той искаше да те убие!
Там се изсмя гърлено и Стивън смръщи вежди.
— Да ме убие! — изфуча Алисия. — Ти си най-големият глупак, когото някога съм срещала. Ако ме заплашваше опасност, Раб щеше отдавна да се е вкопчил в гърлото му. Прибери си ножа, преди да си го наранил.
Стивън я послуша и се усмихна като замаян.
— Проклетото животно лежеше толкова тихо, че изглеждаше като мъртво. — Той потърка тила си. Имаше чувството, че гръбнакът му е счупен поне на две-три места.
— Той е прав, Алисия — намеси се Там. — Направи точно онова, което трябваше. Името ми е Там Макарън — обърна се той към Стивън и му протегна ръка. — Къде си се научил да се биеш така добре?
Стивън се поколеба само миг, после пое ръката на шотландеца и я разтърси здраво. Много му се искаше да просне Алисия на земята и да я напляска, както заслужаваше. Как смееше да го нарича глупак, след като се беше борил аз живота й!