— Значи Алисия не е сторила нищо, което да навреди на клана? Тя постоянно ми говори за своя клан… и за проклетото си куче.
Там разглеждаше загрижено гърба му.
— Джейми никога не си правеше илюзии относно характера на дъщеря си. Тя има горещ нрав, а и понякога е малко злопаметна. — Той не забеляза погледа, който му хвърли Стивън. — Но, както ти казах, тя обича клана си повече от всичко. Готова е да си пожертва живота за хората си.
— Значи затова е била предпочетена пред брат си?
— Точно така, макар че не беше толкова просто, колкото го представи. Тя сключи споразумение с баща си, че ще се омъжи за човека, който той предпочете. Все пак той й даде възможност да избира между трима млади мъже, които беше назначил за свои помощници — все силни, надеждни момци, които можеха да обуздаят горещия й темперамент. — Там хвърли кърпата в легенчето и седна на дъбовия стол.
— Какво стана с тях? — попита Стивън и облече, ризата си.
— И тримата бяха убити заедно с Джейми.
Стивън не намери какво да отговори. Убийците бяха негови сънародници.
— Алисия беше ли влюбена в някого от тримата? — попита след малко той. — Беше ли направила избора си?
Там не отговори дълго и Стивън вдигна изненадано глава. Шотландецът изглеждаше остарял с години. След малко вдигна глава и направи опит да се усмихне.
— Не съм сигурен, но мисля, че бе избрала един от тримата. Или поне той я привличаше повече от другите. — Той пое дълбоко дъх и погледна Стивън право в очите. — Един от тримата убити беше най-големият ми син.
Стивън не смееше да се помръдне. Двамата се бяха запознали само преди няколко часа и страшният шотландец едва не размаза гърба му. Въпреки това той имаше чувството, че познава този мъж от години. Силната брадичка, широкият нос, тъмните очи и посивелите коси му изглеждаха толкова близки. Сега усети и тъгата на Там за загиналия син и изпита искрено съчувствие.
— Какво стори Дейви? — попита след малко той. — Примири ли се с избирането на сестра си? Отказа ли се от борбата за наследството?
Там се изсекна шумно и погледът му се проясни.
— Няма шотландец, който да действа само с хладния си разум. Когато Джейми провъзгласи Алисия за своя наследница, Дейви заплаши, че ще разцепи клана.
— Заплаши я? И как реагира тя?
Там вдигна ръка и се засмя.
— Алисия твърди, че си глупак, но аз имам съвсем друго впечатление.
Стивън го погледна засегнато. Не можеше да не признае, че е обиден от мнението на Алисия.
— Дейви събра няколко младежи, които го слушаха, и поиска да ги поведе срещу клана — продължи разказа си Там. — Те обаче отказаха да се бият срещу родните си братя. Затова се оттеглиха в планините и до днес живеят в изгнание.
— Ами Алисия?
— Бедничката, тя обожаваше Дейви — въздъхна тежко Там. — Вече ти казах, че момчето умее да печели сърцата на хората. Алисия заяви на баща си, че отказва да приеме наследството, което се пада по право на Дейви. Джейми само се изсмя и я попита дали ще стои настрана и ще гледа как членовете на клана й се бият помежду си.
Стивън кимна замислено.
— Разбирам — промърмори той. — Алисия би направила всичко за доброто на клана си. — В гласа му се усещаше горчив сарказъм.
— Точно така. Момичето не би се поколебало дори да се самоубие, ако можеше да бъде сигурно, че кланът ще спечели от смъртта й.
— Как мислиш, дали би останала жива и би се подчинила на съдба, по-лоша от смъртта, ако това би било от полза на клана?
Там го изгледа хитро.
— Разбира се, че би го направила.
Стивън се усмихна с надежда.
— Ще пътуваш ли с нас?
Там стана и разкърши могъщото си тяло.
— За мен ще бъде чест да ви придружа.
— Мога ли тогава да ти предложа място в палатката си? — попита учтиво Стивън.
Там вдигна изненадано едната си вежда.
— Не съм свикнал на такъв разкош. Човек на моята възраст вече не може да промени навиците си. Имам си плейд, ще се увия в него и ще спя на тревата. Въпреки това съм благодарен за любезното предложение.
Едва сега Стивън забеляза как е облечен нощният му гост. Там носеше риза с широки, надиплени ръкави и подплатен жакет, който стигаше до бедрата му. Панталонът от дебела вълна му беше малко под коленете. Силните прасци бяха голи, краката бяха обути в груби обувки. Раменете бяха увити с дълго и широко парче плат. Жакетът беше стегнат с широк колан, в който беше затъкната кама.
Там стоеше спокойно и остави Стивън да го огледа от главата до петите. После зачака обичайната забележка, която правеха англичаните при вида му.
— Можеш да настинеш — отбеляза Стивън и Там се ухили.
— Ние, шотландците, сме закален народ. Ще се видим утре сутринта. — Там се поклони кратко и излезе от палатката.