— Отдавна знаех, че Аскотови са дръзки мъже — заговори през смях един рицар, който се намираше само на няколко крачки от нея, но не можеше да я види зад дебелия стенен килим. — Най-големият се ожени за наследницата на Рейвдаун и едва успя да стопли леглото й, когато старият сър Робърт умря и земите станаха негови.
— Сега и Стивън върви по стъпките на брат си. Тази Алисия е не само красива, а притежава и стотици хектари земя.
— Приказвайте си, колкото искате — намеси се трети и Алисия видя, че му липсва лявата ръка. — Аз обаче не завиждам на Стивън Аскот. Жената е великолепна, но дали ще му остави време да й се наслаждава? Аз загубих ръката си в бой срещу шотландците. Те са зверове, казвам ви! Бият се като дяволи. Никога не съм виждал толкова див и жесток народ.
— Чувал съм, че жените им вонят — засмя се мъжът, който беше говорил пръв.
— Ако ми дадат чернокосата Алисия поне за една нощ, с удоволствие ще си стискам носа.
Алисия направи крачка напред, готова да се намеси в разговора, но една мъжка ръка я задържа за рамото. Тя се обърна стреснато и погледна в лицето на красив млад мъж с тъмни очи и тънки устни. Очите им бяха на еднаква височина.
— Позволете, милейди — проговори решително той и излезе срещу тримата мъже. Силните му крака бяха обути в английски клин, кадифеният жакет подчертаваше широките рамене. — Нямате ли си работа, та сте се разбъбрили като стари баби? Говорите за неща, които не разбирате. — Тонът му беше на високопоставена личност.
Тримата мъже се спогледаха недоверчиво.
— Я виж ти — промърмори единият. — Какво ти стана изведнъж, Роджър? — Той погледна зад рамото му и видя Алисия. Очите й святкаха гневно, ръцете й бяха стиснати в юмруци.
— Стивън трябва да побърза, иначе ще му откраднат невестата — рече вторият мъж и се засмя злобно.
— Изчезвайте! — заповяда Роджър. — Трябва ли да извадя меча си, за да се вслушате в думите ми?
— Бог да ме пази от горещата кръв на младежта — изръмжа сърдито безръкият. — Хайде да излезем. Навън е по-хладно.
Когато тримата излязоха в двора, Роджър се обърна към Алисия:
— Бих желал да се извиня за поведението на сънародниците си. Грубостта им идва от неразбирането. Те не искаха да ви сторят зло.
Алисия не можеше да се успокои толкова бързо.
— Боя се, че и вие нямате представа за какво говорите! Или смятате, че убийството на шотландци не е грях?
— Протестирам! Не сте справедлива. Убил съм твърде малко мъже в живота си и между тях нямаше нито един шотландец. — Той направи кратка пауза и продължи: — Ще позволите ли да се представя? Името ми е Роджър Чатауърт. — Той свали кадифената си барета и се поклони дълбоко.
— А аз, сър, съм Алисия Макарън, пленница на англичаните и отскоро опозорена невеста.
— Искате ли да се поразходим в градината, лейди Алисия? Може би слънцето ще успее да прогони поне малко от срама, който ви причини Стивън.
Тя се обърна и го последва навън. В компанията на този англичанин поне щеше да бъде защитена от грубите шеги на стражите.
— Говорите за този Аскот, сякаш го познавате лично.
— А вие не сте го виждали никога, така ли, милейди?
Алисия отново се разсърди.
— Как мислите, дали вашият крал би ми оказал честта да си избера сама съпруг? Баща ми ме уважаваше достатъчно, за да ме направи водачка на клана си. Вашият крал обаче ме мисли за толкова глупава, че не ми позволява дори да си избера съпруг. Не, никога не съм виждала Стивън Аскот. Една сутрин ми заявиха, че трябва да се омъжа за него, но уважаемият ми годеник не сметна за нужно да ми се представи.
Роджър я наблюдаваше с високо вдигнати вежди. Гневните й очи пламтяха като сини диаманти.
— Убеден съм, че той има извинение за закъснението си.
— Може би просто иска да ми покаже още отсега кой е господарят в къщи. Моите шотландци трябва да се научат да му се покоряват.
Роджър помълча малко, защото обмисляше грижливо думите си.
— Много хора твърдят, че братята Аскот са най-дръзките мъже в Англия.
— Казахте, че го познавате лично. Що за човек е той? Аз нямам представа дори как изглежда. Едър ли е или дребен? Млад или стар?
Роджър вдигна рамене. Мислите му бяха другаде.
— Мъж като мъж. — Той се поколеба, после тръсна глава и продължи: — Лейди Алисия, бихте ли ми оказали честта да излезете утре на езда с мен? Можем да си направим пикник на брега на реката, която тече през имението на сър Томас.
— Не се ли боите, че ще използвам излизането ни, за да ви убия и да избягам? От един месец насам не ми разрешават да излизам извън границите на имота.