Выбрать главу

— Алисия, опомни се — проговори тихо той.

Алисия реагира веднага. Изтръгна се от ръцете му и погледна зарадвано мъжете.

— Дъглас! — прошепна задавено тя и полетя в разтворените обятия на един грамаден мъж. После поздрави сърдечно всички стражи.

Стивън слезе бавно от коня си и го преведе през портата. Мъжете не разговаряха с него, не го удостоиха дори с един поглед. Ала той усещаше почти физически, че го дебнат недоверчиви, бдителни очи. Алисия вървеше на няколко крачки пред него и се шегуваше с приятелите си.

Стивън се чувстваше самотен, изключен от общността им. Мъжете, които се държаха така враждебно, бяха облечени доста по-различно от хората в долината. Всички носеха панталони и обувки като Там, някои имаха дори ботуши, които стигаха до коленете им. Ала никой не беше покрил прасците или коленете си с плат или кожа.

Щом минаха през тясната порта, скалата се разтвори в широко плато. По пътя към голямата къща минаха покрай множество малки постройки, в които бяха работилниците. Имаше няколко обора, краварник, ковачница, дори градина със зеленчуци и подправки. Замъкът очевидно се снабдяваше сам с храна и можеше да издържи на всяка обсада.

Вътрешността му беше проста и без украси. Каменните стени бяха влажни, без облицовка, дори неизмазани. Тесните прозорци почти не пропускаха светлина. В този замък беше студено, много по-студено, отколкото навън, но в нито една стая не беше запален огън.

Алисия седна на едно дървено столче.

— Е, Дъглас, разказвай! Искам да знам всичко, което се е случило по време на отсъствието ми!

Стивън стоеше настрана и наблюдаваше сцената. Никой не попита Алисия дали е седнала удобно и уморена ли е от пътуването.

— Макгрегърови пак нападнаха пасищата ни. Преди две нощи ни откраднаха шест говеда.

Алисия смръщи чело. По-късно щеше да се занимае с клана Макгрегър.

— Какви проблеми има в клана?

Мъжът на име Дъглас подръпваше неспокойно дългата си коса.

— Робърт и Дезмънд отново се скараха заради земята край езерото. Робърт твърди, че сьомгите са негова собственост, а Дезмънд иска да му се плащат.

— Проля ли се кръв?

— Не, но скоро ще се стигне и дотам. Искаш ли да изпратя няколко души да се намесят в спора? Появата им ще угаси огъня.

Стивън направи крачка напред. Беше свикнал да урежда споровете между подчинените си. Ала Там бързо сложи ръка на рамото му, за да предотврати намесата му.

— Не можа ли да ти хрумне нещо по-добро, Дъглас? — попита сърдито Алисия. — Защо мислиш само за меча? Не проумя ли, че Робърт и Дезмънд се карат, защото са в нужда? Робърт трябва да се грижи за децата си, а Дезмънд има болнава жена, която не може да му роди деца. Трябва да уредим въпроса по мирен път.

Мъжете я гледаха неразбиращо и тя въздъхна уморено.

— Заповядай на Робърт да даде най-голямото и най-малкото си дете на Дезмънд, за да ги отгледа като свои. Робърт няма да иска за себе си рибите, с които ще се хранят собствените му деца, а жената на Дезмънд ще престане да мърмори, че няма свои деца. Има ли и други проблеми?

Стивън се усмихна изненадано. Решението на Алисия беше наистина мъдро. Тя познаваше в детайли живота на клана си и обичаше хората, които бяха под нейна опека. Когато беше сред своите хора, тя беше съвсем различна и това беше истинско откритие за Стивън. Брадичката й не беше упорито вирната, беше склонна да преговаря, да изслушва другите и да се съгласява с мнението им. Раменете й бяха изпънати, но не бяха толкова сковани, готови всеки момент да отклонят евентуалните удари.

Стивън наблюдаваше и лицата на мъжете, които я заобикаляха. Те я уважаваха, слушаха я внимателно и бяха убедени, че всяка присъда, обявена от нея, беше мъдра и в интерес на клана.

— Джейми я подготви добре за тази служба — изрече тихо Там, който продължаваше да стои зад гърба му.

Стивън кимна. Той започваше да опознава жена си от съвсем друга страна, за чието съществуване дори не беше подозирал. Досега я познаваше като сприхава, импулсивна жена, която се нахвърляше с нож срещу мъжете и изливаше омразата си върху англичаните. Много добре помнеше как й се бе присмял, когато лежеше пред него в леденостудената вода, цялата мокра.

Изведнъж го обзе ревност. Той не познаваше жената, която седеше спокойно сред тези груби мъже и вземаше решения, които променяха живота им. Мъжете около нея познаваха част от характера й, която тя изобщо не си даваше труд да разкрие пред него.

Алисия стана и закрачи към стълбата в задната част на залата. Стивън я последва. Припомни си чувствителните й крака и тихо се засмя. Мъжете от свитата й нямаха представа каква жена е господарката им.