Выбрать главу

Стивън стоеше под ниския покрив на селската колиба и топлеше ръцете си на торфения огън. От север духаше леден вятър и без огън в колибата щеше да бъде непоносимо студено. Там беше напуснал дома на Алисия преди няколко дни, за да погостува на сестра си. Ниският, набит мъж седеше от другата страна на огъня и беше разстлал върху голите си колене рибарска мрежа. Тромавите му пръсти промушваха иглата с учудваща бързина и завързваха възлите.

— Значи искаш да ти помогна. Омръзна ли ти да се правиш на глупак? — попита сериозно той.

Стивън се обърна към него. Все още не можеше да свикне с поведението на шотландците. Те бяха уверени, че в негово присъствие могат да се държат както си искат. Много скоро обаче той си спомни нощния поход на рицарите си и поклати глава.

— Не е точно така — обясни спокойно той. — Вярно е, че се изложих както пред моите хора, така и пред шотландците. Имах чувството, че стоя пред Дъглас в стоманен ковчег. Забележката му беше съвсем правилна.

Там спря за момент и го погледна с дяволита усмивка.

— Дъглас винаги е мислил, че Джейми трябва да избере именно него за съпруг на Алисия. — Като видя лицето на Стивън, усмивката му стана още по-широка. — Не се бой, момче, Джейми знаеше много добре какво прави. Дъглас е добър момък, но не може да стане водач. Той изпитва страхопочитание към Алисия и никога няма да я накара да се вслушва в думите му.

Стивън изкриви лице.

— Няма мъж, който да се справи с Алисия — отбеляза сухо той.

Там не се изказа по въпроса, само се засмя в себе си. Мораг държеше младата двойка непрекъснато под око и му разказваше как се развиват отношенията им. Там искаше да бъде абсолютно сигурен, че англичанинът не представлява опасност за Алисия. След всичко, което му разказа Мораг, Там беше останал с убеждението, че застрашеният е по-скоро Стивън. С тази дива съпруга сигурно щеше скоро да изчерпи мъжката си сила…

— Първото, което трябва да направиш, е да свалиш английските дрехи — заговори сериозно той.

Стивън кимна. Беше очаквал това.

— После трябва да се научиш да бягаш — бързо и на големи разстояния.

— Да бягам? Когато се бие, войникът няма право да помръдва от мястото си.

— Ние не се бием така — обясни търпеливо Там. — Мислех, че вече си го разбрал. Ако нямаш желание да учиш, не мога да ти помогна.

Стивън кимна, макар и неохотно.

Само след час той вече съжаляваше горчиво за съгласието си. Стоеше до Там, шибан безмилостно от ледения есенен вятър, и се чувстваше съвсем гол. Вместо тежките, ватирани, топли английски дрехи носеше само тънка риза и наметало, преметнато през раменете и пристегнато с колан на хълбоците. Вярно, че краката му бяха обути във вълнени чорапи и ботуши, но въпреки това не можеше да се отърве от усещането, че е гол до пояса.

Там го удари по раменете.

— Не се бой, момче, скоро ще свикнеш. Ако си оставиш косата малко по-дълга, никой няма да те различава от шотландците.

— Не мога да разбера защо се разхождате с голи задници, когато страната ви е дяволски студена! — изръмжа раздразнено Стивън, вдигна ризата и се плесна по задника. Там избухна в смях.

— Сега вече знаеш какво носи шотландецът под наметалото си. — Лицето му стана отново сериозно. — За всичко си има причини, Огивън. Когато се движим в степта, плейдът е съвършено прикритие. Ризата може бързо да се съблече и смени. В Шотландия вали често и ако се разхождаш твърде дълго с мокрите дрехи на гърба си, рискуваш да получиш белодробно възпаление и да отидеш на оня свят. През лятото плейдът държи хладно, а постоянното търкане на коленете през зимата ще ти държи топло. — Той примигна съзаклятнически. — А най-скъпоценните ти части са постоянно на чист въздух.

— Тук си прав — засмя се Стивън.

— Я гледай! — извика зад гърба му Мораг. — Най-после да ви видя като истински мъж. Е, мога да кажа, че от постоянното мъкнене на желязото сте развили чудесни мускули — допълни тя, като оглеждаше безцеремонно голите му крака.

Стивън се ухили зарадвано.

— Ако не бях женен, щях да те завлека в гората, Мораг.

— Не съм съвсем сигурна дали щях да ви последвам — отговори с усмивка тя. — Как мислите, дали ще се намери жена, която ще посмее да се бие с Алисия заради вас?

Стивън я погледна мрачно.

— Тя няма да се бие за мен. По-скоро би ме подарила на първата срещната англичанка, за да се отърве от мен.

— Не съм убедена, че е готова да се откаже от нощите с такъв мъж — отговори с хитра усмивка Мораг и се отдалечи с обичайните си ситни стъпки.