— Чувала съм, че шотландците живеят близо до природата. Който се излага без топли дрехи на такъв леден вятър, сигурно е здрав и кален.
Алисия се засмя весело.
— Елате в гостната. Само след минути ще ви запаля буен огън.
— Звучи много привлекателно — усмихна се Мери и скри ръце под простото вълнено наметало.
Мери последва снаха си в голямото, облицовано с дъб помещение, настани се в едно кресло и зачака спокойно Алисия да запали огън в голямата камина. През цялото време се усмихваше. Тази млада дама беше лейди, а не се срамуваше да върши работата на слугите. Нищо, че разполагаше с големи имоти в родината си.
Когато съчките пламнаха, Алисия се обърна с усмивка към зълва си:
— Сигурно сте уморена. Може би трябваше да запаля огън във вашата стая?
Мери придърпа стола си към камината и протегна ръце към огъня.
— Твърде съм уморена, за да мога да заспя. Ще поседя още малко тук, за да се стопля.
Алисия разбърка дървата с дългата маша и погледна замислено крехката фигура насреща си. Мери наистина приличаше на мадона. Овалното лице беше украсено с високо, ясно чело и меки, изразителни кафяви очи. Устата беше малка и нежна, с трапчинки от двете страни. Трапчинките на Рейн, каза си засмяно Алисия.
— Много се радвам, че съм си отново в къщи — въздъхна Мери и вдигна глава към Алисия. — Защо сте още будна? — попита обезпокоено тя. — Да не би Стивън…
Алисия избухна в смях и поклати глава. Настани се в стола до Мери и лицето й изведнъж помрачня.
— Стивън не е тук. Двамата с Гевин тръгнаха за Шотландия, за да вземат тялото на един приятел.
— Кристофър Одли — промълви скръбно Мери и се облегна назад.
— Знаете ли за случилото се? — попита глухо Алисия.
— Да, Стивън ми писа, че е загинал.
— А писа ли ви, че аз съм виновна за смъртта му? — попита с пресекващ глас Алисия.
— Не! Не бива дори да мислите, че имате някаква вина. Стивън обясни, че само дързостта и проклетата английска гордост на Крис са виновни за смъртта му. Писа ми още, че англичаните, които се осмелят да проникнат в шотландските планини, извършват самоубийство.
— Англичаните избиха много мои сънародници — проговори с омраза Алисия и изведнъж се сепна. — Прощавайте! Забравих…
— Че и ние сме англичани? Това е комплимент, сигурна съм. — Мери разглеждаше новата си снаха и се усмихваше на себе си. — Стивън ми писа колко сте красива. Не е преувеличил ни най-малко, даже напротив.
Алисия направи гримаса.
— Той отдава голямо значение на външния вид.
Мери избухна в смях.
— Джудит ми каза същото преди време. Моите братя вярваха, че всички жени са като мен — без темперамент и страст.
Алисия я погледна несигурно.
— Мисля, че вие също би трябвало…
Мери помилва бузата й.
— Вероятно искате да кажете, че е невъзможно жена, която има толкова буйни и страстни братя, да не прилича поне малко на тях? — Тя не изчака отговора на Алисия и продължи: — Не, боя се, че съм склонна към бягство от живота. Жени като Джудит и вас — ако съм разбрала правилно писмата на Стивън — се държат с две ръце за живота, докато аз…
Алисия не знаеше какво да отговори. Двете разговаряха, сякаш се познаваха не от няколко минути, а от години. Тишината в къщата и сиянието на огъня, което проникваше и в най-тъмните ъгли на стая та, създаваха уютна атмосфера и разговорът вървеше от само себе си.
— Кажете ми, чувствате ли се самотна? — попита съчувствено Мари. — Липсва ли ви Шотландия? Имате ли семейство, приятели?
Алисия сведе глава. Мина доста време, преди да отговори.
— Да, приятелите ми липсват много. — Тя си припомни Там, Дъглас и всички останали. — Много искам да се върна по-скоро при тях.
— А сега и Стивън трябваше да замине. Искате ли утре да излезем на езда? Ще ми разкажете за родината си.
Алисия се усмихна и се отпусна назад. С удоволствие щеше да прекара деня с Мери. Тя излъчваше спокойствие, мекота — нещо, което в момента й беше много необходимо.
Алисия прекара следващите два дни в компанията на Мери. Тази мила жена вдъхваше любов от пръв поглед. Докато Джудит седеше над сметките и управляваше с желязна ръка огромния имот, Мери и Алисия се грижеха за простия народ. Алисия не се интересуваше от стълбиците с цифри, но имаше съвсем точна представа за състоянието и добивите от имота си, която беше придобила главно от разговорите си с хората. Двете с Мери обикаляха околните ферми и разговаряха С всеки срещнат. В началото крепостните бяха плахи и сдържани, но бързо се отпуснаха. Откритостта на Алисия спечели симпатиите им. Тя беше свикнала да се отнася с подчинените си като с равни и Мери наблюдаваше с усмивка как в разговорите с Алисия мъжете и жените придобиваха увереност в себе си и гордо изпъваха рамене. Алисия изпращаше болните в леглото и успя да издейства допълнителни порции за децата на най-бедните семейства. Джудит изпълни молбата й, без да се мръщи.