— Елате е мен, Ричард — нареди спокойно тя. — Искам да придружите лейди Мери и мен в обиколката ни. — Тя хвърли съчувствен поглед към Джордж и излезе от обора.
— Не ти ли казах, че дамичката си пада по мен! — изсмя се тържествуващо Ричард и избяга навън, преди Джордж да се е нахвърлил отново върху него.
ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Мери възседна коня си и погледна сънено Алисия. Очите й бяха подути, чувстваше се разбита и изтощена. Неволно се запита дали Алисия знае значението на думи като студ и изтощение. Вчера бяха яздили цял ден, докато стражите им започнаха да мърморят, че са много уморени и не могат повече. Когато се прибраха в къщи, Алисия отиде при Джудит и двете останаха будни до полунощ, за да говорят за управлението на имотите си.
Мери се протегна, прозя се и се усмихна. Стивън й беше писал, че живее в постоянно напрежение, за да не изостава от жена си, и тя започваше да го разбира. Дали Алисия знаеше, че Стивън й се възхищава? Писмата му бяха пълни с похвали за новия му народ, за начина им на живот и особено за смелата му и красива съпруга.
Мери пришпори коня си, за да настигне снаха си. Шотландката вече стоеше пред колибата на един крепостен.
Към обед спряха под едно възвишение, за да си починат. Мъжете се изтегнаха в тревата и се нахвърлиха върху хляба и сиренето.
Мери и Алисия се изкачиха на хълмчето, за да разгледат околността.
— Какво беше това? — попита внезапно Алисия и Мери я погледна изненадано. Тя също се вслуша, но откри само въздишките на вятъра и гласовете на придружителите им.
— Ето го пак! — Алисия погледна през рамо. Раб дотича при нея и я бутна с муцуната си. — Да, момчето ми — прошепна тя и скочи. — Някой е ранен — обясни кратко тя и се втурна надолу по склона.
Мъжете ги погледнаха равнодушно и отново се заеха с яденето. Мери се затича след Алисия. Скоро се озоваха пред езерце със замръзнали брегове. По средата се носеха тънки ледени блокове. Алисия напрегна очите си. Раб залая и тя го потупа одобрително по главата.
— Там! — извика тя и продължи да тича. Мери не видя нищо, но събра тежките си поли и последва снаха си. Когато стигнаха до самия бряг, тя забеляза главата и раменете на едно дете. Ледената вода го бе сковала и то не знаеше как да се измъкне.
Сърцето на Мери се сви от остра болка. Тя полетя напред като стрела и сама не забеляза как надмина Алисия. Втурна се като вихър в ледената вода и сграбчи детето за рамото. То се стресна и я погледна с огромни уплашени очи. Имаха само няколко минути, за да го спасят от замръзване.
— Кракът му е заклещен! — извика задавено Мери. — Хвърли ми ножа си!
Разумът на Алисия работеше трескаво. Ако хвърлеше ножа си на Мери и тя не го хванеше, детето щеше да бъде загубено. Имаше само една възможност.
— Раб! — извика Алисия и кучето разбра по гласа й колко важно е това за господарката му. — Тичай при мъжете и ги доведи на помощ! Бързо, Раб!
Кучето се втурна като стрела, но не към охраната им, а в съвсем друга посока.
— Проклятие! — изруга ядно Алисия, но вече беше много късно да го повика обратно.
Тя извади ножа си и навлезе в ледената вода. Дъното на езерцето беше обрасло с водни растения, които се увиваха около глезените й и я спъваха на всяка крачка. Мери беше посиняла от студ, но продължаваше да държи здраво детето, чието лице бавно посивяваше.
Алисия коленичи до зълва си. Студената вода се плискаше в гърдите й и тя имаше чувството, че всеки момент ще я повали на дъното. Опипа краката на момчето и намери закривения корен, който беше заклещил глезена му.
— Освободих го! — извика след малко тя и с ужас забеляза, че лицето на Мери също е започнало да посивява. Коленичи бързо и вдигна детето над водата. — Можеш ли да ме следваш? — извика през рамо тя и бързо изнесе детето на брега. Когато понечи да го остави в тревата, за да се върне за Мери, някой го грабна от ръцете й. Тя вдигна стреснато глава и погледна право в сериозните очи на Рейн.
— Как… — започна смаяно Алисия.
— Майлс и аз тръгнахме насам, за да ви пресрещнем, когато кучето ти излезе насреща ни и започна да ни дърпа и бута като демон. — Докато говореше, той не спираше да действа. Подаде детето на един от мъжете си и загърна снаха си с дебелата наметка, която свали от раменете си.
— Как е Мери? — попита с тракащи зъби Алисия.