— Майлс се грижи за нея — отговори спокойно Рейн и я вдигна на коня си.
Двамата препуснаха в галоп към замъка на семейство Аскот. Рейн управляваше коня си с една ръка, а с другата непрекъснато разтриваше раменете и гърба на Алисия. Тя усети, че ще замръзне, сви се на кълбо и се сгуши на широките му гърди.
Щом влязоха в двора, Рейн я вдигна от седлото и я занесе в спалнята й. Остави я в средата на стаята, наведе се над раклата и извади тежка вълнена роба, обшита със злато.
— Облечи това — заповяда кратко той, обърна й гръб и разбърка огъня в камината.
Алисия се опита да се освободи от ризата си, но пръстите й трепереха толкова силно, че едва успя да се справи. Когато навлече тежката вълнена рокля, тя не усети нищо от топлината, която трябваше да се пренесе от плата върху тялото й.
Рейн се обърна отново към нея, видя посивялото й лице и я взе в мечешката си прегръдка. Седна в голямото кресло пред камината и я сложи в скута си. Грабна наметката на Стивън от облегалката на стола, уви краката й и я притисна до широките си гърди.
— Как е Мери? — прошепна изтощено тя. Трепереше с цялото си тяло.
— Майлс ще се погрижи за нея. Джудит вече й е приготвила гореща баня.
— А детето?
Рейн я погледна втренчено и очите му потъмняха.
— Знаеше ли, че е само дете на крепостни? — попита спокойно той.
— Какво значение има? — изфуча гневно Алисия и се отдръпна от него. — То е дете като всички други. Някой трябваше да му помогне.
Рейн се усмихна с разбиране и отново я притисна до гърдите си.
— Така си и мислех. Ти не правиш разлика между хората. Мери е същата. Само че вероятно ще си имаш ядове с Гевин. Той не би рискувал и косъм от главата на човек от семейството си, за да спаси живота на крепостен.
— Успях да убедя Стивън и вярвам, че ще успея да се справя и с Гевин — отговори твърдо тя.
Рейн избухна в смях и могъщото му тяло се разтресе.
— Добре казано! Забелязах, че си влязла под кожата на Стивън, и усещам, че ще омаеш и Гевин.
Алисия се усмихна замечтано.
Рейн, защо още не си се оженил?
— Типично женски въпрос — отбеляза засмяно той. — Сигурно никоя не ме иска.
Отговорът беше толкова абсурден, че Алисия го отмина с мълчание.
— Е, добре — поправи се Рейн. — Ще ти призная, че през последните осем месеца отказах на шест дами.
— Защо? — попита учудено Алисия. — Сигурно са били грозни? Дебели или тънки? Или изобщо не ги познаваше?
— Разбира се, че ги познавах — отговори спокойно той. — Не съм като братята си, които видяха съпругите си едва в деня на сватбата. Бащите ми правеха предложения и аз живях с всяка от жените по три дни.
— А след това им отказваше?
— Точно така.
Алисия въздъхна.
— Какво очакваш от жената? Вероятно поне една от предложените ти съпруги е била достатъчно красива и мила.
— Красива! — изпухтя недоволно Рейн. — Три от тях бяха истински красавици. Аз обаче искам повече от красива външност. Искам бъдещата ми жена да има ум в главата си, а не да мисли само за бродерии. — Очите му засвяткаха развеселено. — Искам жена, която рискува живота си и влиза без страх в замръзналото езеро, за да спаси живота на едно селско хлапе.
— Мисля, че всяка жена, която види изпаднало в беда дете, ще…
Рейн гледаше замислено в огъня.
— Вие с Мери сте изключение. И Джудит, разбира се. Знаеш ли, че когато един луд взе Гевин в плен, тя застана начело на хората му и ги поведе срещу замъка на врага? Рискува живота си, за да спаси съпруга си. — Той се усмихна с копнеж. — Ще почакам, докато си намеря жена като теб или Джудит.
Алисия помисли малко и отговори:
— Не мисля, че ти имаш нужда от жена като мен или Джудит. Гевин обича земята си и Джудит споделя любовта му. Двамата си подхождат. Шотландия е моята родина и Стивън може да живее с мен там, ако пожелае. А ти… имам чувството, че ти не се задържаш дълго на едно място. Трябва ти жена, която да живее свободно и необвързано като теб.
Рейн я зяпна смаяно, но бързо затвори устата си и се усмихна.
— Няма да те питам как си узнала всичко това. Вероятно ще ми отговориш, че си вещица. След като знаеш толкова много, ще ти задам един личен въпрос. — Погледна я право в очите и продължи: — Какво не е наред между Стивън и теб? Защо постоянно му се сърдиш?
Алисия го погледна колебливо. Знаеше, че братята са много близки, но не посмя да го излъже. Пое дълбоко въздух и каза истината:
— Стивън смята, че аз нямам гордост, нито чувство за чест. Вярва на другите, но не и на мен. В Шотландия беше убеден, че правя само грешки, и в някои случаи имаше право. Но постъпваше зле с мен. Той няма право да се отнася към мен така, сякаш не съм в състояние да направя нищо, както трябва.