— Тук веднага.
— В такъв случай нека докарат тук господаря и невястата! Но нека я забулят така, че никой да не може да зърне лицето на момичето, което ще става съпруга.
Измина известно време докато най-после туарегът дойде заедно с невястата. Тя бе облечена в обичайната широка дреха с качулка, която имаше само един-единствен отвор за едното око.
Моллата си поглади брадата и попита туарега:
— Как се казваш?
— Бен Хамалак.
— А как е името на невястата?
— Хилуя.
Или може би каза Халуя? Туарегът изговори първата сричка на името малко неясно, тъй че то лесно можеше да се разбере и като Халуя. Ала това изглежда никому не направи впечатление.
— Тогава да започваме!
— С венчавката ли? — бързо попита Бен Хамалак. Моллата го погледна с ококорени от учудване очи.
— Ами да! Че нали за това съм дошъл.
— Почакай малко! Първо трябва да поговорим за калама. Все още никой не го е споменал.
Калам означава зестра, или онова, което се дава на роднините на една девойка, за да я вземат за жена.
— Давай накратко! — каза Крюгер Бей.
— Колко искаш?
Полковникът говореше сега съвсем свободно арабски и думите му звучаха къде-къде по-властно, отколкото когато използваше своя изкълчен немски.
— Как ще платиш, със стоки или с пари?
— Ти какво предпочиташ?
— Пари.
— Но в момента нямам. Или ме мислиш за толкова непредпазлив да яздя из пустинята с такава голяма сума в джоба си?
— Аз имам пари — намеси се шейхът. — Мисля, че ще стигнат. Давам ти ги назаем, а ти ще ми ги върнеш, когато дойде време да се плащат конете.
Полковникът му кимна признателно.
— Добре! Ти си услужлив и постъпваш приятелски към своя гост. Когато ме посетиш в Тунис, ще ти се отблагодаря. И така, Бен Хамалак, колко искаш?
— Петстотин сребърни австрийски талера.
— Ти си петстотин пъти про… Аллах! За малко щях да кажа нещо, което не е дотам необходимо. За петстотин австрийски талера ще ми дадат шест млади робини, които са по-хубави от всички хурии на рая. Давам ти само двеста.
— Дай ми четиристотин и петдесет! Ти я видя. Тя е тъй красива, като слънцето през деня.
— Много е скъпо.
— Дай тогава триста и петдесет!
— Двеста и петдесет! Заклевам се в брадата си, че няма да ти дам повече.
Туарегът знаеше много добре как стояха нещата. Крюгер Бей беше известен с това, че държи на думата си, и че е неумолим. Ето защо Бен Хамалак престана да се опъва.
— Тъй като си полковник на владетеля на Тунис, когото моето сърце почита, ще се съглася с предложението ти.
Те си стиснаха ръцете. Пазарлъкът приключи.
— Мога ли да ви венчая? — попита моллата.
— Да — кимна полковникът.
Свещеникът сключи ръце за молитва и поде:
— Бисмиллах аррахман аррахим — в името на всемилостивия Бог! Хвала нему, който ни е дал дарбата да говорим, който ни е удостоил с красотата на езика и с блясъка на думите! Той, Всевишният, е създал всичко в полза на човечеството. Той е попречил на всичко, което е ненужно, и е приготвил всичко онова, което е нужно. За нас бракът е негова повеля и ни е забранил да живеем другояче. Той, Всевишният, казва: «Вземете си за вашия брак такива жени, които ви харесват, една, две, три, че и четири!» О, вечни Благодетелю! Ние ти дължим благодарност, за да ти се отплатим за твоята любов. О, всемогъщи водачо! Дължим ти благодарност за този подарък — брака! О, Аллах, води ни към скромност и съвършенство, и благослови всичките ни постъпки, а също и брака ни! Ние потвърждаваме, че няма друг Бог освен Аллах, единствено вечния, както и че Мохамед, неговият пратеник, е познал божията милост преди всички други хора. Да, нека божията милост падне върху първенеца на неговото творение, Мохамед, Благословения с чудеса от Бога, както и върху неговото семейство! Аз благославям брачната двойка и призовавам с молитвата си милосърдието на Всевишния да се спусне над тях и благодаря на Аллаха, защото той е милостив и изпълнен с любов, както ви го доказва и сега със свързването на вашите две сърца.
После моллата се обърна към туарега:
— Ти, който се зовеш Бен Хамалак, ще дадеш ли тази жена за съпруга на Повелителя на войнството?
— Да — отвърна туарегът.
— А ти, Крюгер Бей, предводител на героите на владетеля на Тунис, ще я вземеш ли за своя жена, ще я обичаш ли и ще я храниш ли до края на живота си, докато ти е угодно и докато тя ти харесва?
— Да — отговори полковникът.
С това свещеният обряд приключи, първата мохамеданска венчавка, на която бях свидетел. През цялото време «невястата» стоя неподвижна като статуя и не обели нито една дума.