Двамата туареги далеч не се чувстваха тъй добре като мен и Халеф. С вързани крака и ръце те бяха охранявани от двама пазачи в една шатра. Очакваше ги тежко наказание.
А Хилуя?
Заради нея още на следващия ден изпаднах в доста трудно положение. Красивата бедуинска девойка беше разбрала, че се каним през Куфарах да стигнем до Египет. Тази посока съвпадаше горе-долу с пътя, по който първоначално Хилуя бе смятала да поеме заедно със своята придружителка, за да отиде при сестра си, Повелителката на пустинята.
Намеренията й бяха осуетени от нападението на туарегите, при което бяха загинали всички бени аббаси. И ето че сега тя бе безпомощна, останала почти без никакви средства. Всъщност много добре разбирах желанието й да се присъедини към нас, ала това никак не подхождаше на намеренията ми. Естествено, че пътуването в компанията на двете жени нямаше да е така бързо, както ми се искаше, и освен това щеше да ни се наложи за едно или друго да се съобразяваме с тях, което щеше да ни създава и допълнителни пречки. Ето защо без колебание отказах.
Но неочаквано жените получиха подкрепата на един застъпник, за когото не бях помислил, а именно — на моя Халеф.
— Сихди, — упрекна ме той, — нима ще изоставиш двете дъщери на бени аббасите в такава беда? Не го очаквах от теб.
— Но ти сигурно сам разбираш, че те само ще ни пречат.
— Давам ти право. Обаче, от друга страна, тяхното присъствие ще ни бъде от полза.
— Не проумявам как.
— Моля те, сихди, напрегни си малко ума! Дъщерята на шейха няма да ни бъде в кой знае каква тежест, защото си има прислужница. Ще ни се наложи само да правим малко по-къси дневни преходи. Но от друга страна присъствието им ще ни донесе неоценима изгода. Когато се установяваме на лагер, както и при приготвянето на храната, те ще ми отнемат голяма част от работата.
— За мен е нещо съвсем ново, Халеф, че си започнал да се грижиш за собственото си удобство. Ами за какво съм те взел със себе си, теб, моя закрилник, а?
— Не ме разбирай погрешно, сихди! — припряно отвърна Халеф. — Сам знаеш, че за теб върша всичко с голямо удоволствие.
— Всъщност каква ти е целта, за кого си се загрижил повече — за дъщерята на шейха или за нейната прислужница? Халеф, Халеф, струва ми се, че и теб ще те сполети съдбата на твоя баща и на твоя дядо, и че от нея няма отърваване!
— Защо? Не те разбирам.
— Е, ами помисли какъв е бил резултатът от техния хаджилък до Мека! Те и двамата са искали да станат хаджии, но не стигнали далеч, защото всеки от тях си взел пътем жена, и е трябвало да се връща. И ти си на път много скоро да станеш техен наследник и в това отношение.
— О, сихди, — засмя се Халеф, — няма защо да се боиш за мен! Би трябвало да познаваш своя Халеф като по-умен човек. Знам много добре, че един беден бен араб като мен никога не бива да вдига поглед към дъщерята на православния шейх на бени аббасите.
— Значи всичко е ясно! Защо тогава толкова много настояваш да вземем двете жени с нас? Не ми се вярва да го правиш само от състрадание. Познавам те твърде добре.
— О, сихди, каква голяма предубеденост трябва да има в мислите ти към твоя Халеф, та да ме смяташ за неспособен на всяка безкористност! Но ще ти призная най-искрено, че не си дотам неправ и… и…
— Е? И какво?
— Сихди, знам много добре, че Хилуя е роза, чийто аромат не е за мен. Тя цъфти в затворена отвсякъде градина. Но въпреки това никой не може да ми забрани отдалеч да й хвърлям по някой поглед и да се наслаждавам на красивата й външност. Никой човек не може да е чак толкоз безсърдечен, а и ти също не можеш, скъпи сихди! И така, вземи я с нас!
Хитрецът му с хитрец! При последните си думи той така особено ме погледна отстрани, че съвсем точно разбрах, какви мисли му минаваха през главата.
Още миналата вечер беше споменал, че Хилуя щяла да ми подхожда за жена. Той имаше истинска мания да ме направи богат, прочут и уважаван. Ала най-голямо усърдие проявяваше тогава, когато наблизо се намираше някое хубавичко женско същество. Но тези негови маниери отдавна не ме смущаваха. Напротив! Макар понякога Халеф страшно да ми досаждаше с опитите си да ме спечели за исляма, все пак те повече ме развеселяваха, отколкото ме ядосваха. В случай че се съгласях с неговите намерения, несъмнено ме очакваха немалко тайни удоволствия, особено що се отнасяше до напразните му усилия да ме събере с Хилуя, като по този начин се надяваше да направи и значителна крачка към изпълняването на заветното си желание да ме превърнат в мюсюлманин.
Неприятностите, които можеха да се очакват, ако вземехме с нас двете жени, се компенсираха с очакваните весели и забавни сцени по време на дългото и еднообразно пътуване. Но те се компенсираха и със споменатите от Халеф предимства, които в крайна сметка, ако мислех за собственото си удобство, не биваше да омаловажавам. Въпреки всичко си дадох вид, че имам и други възражения.