— Човек като всички останали — отвърнах му усмихнато, надигнах се от земята и седнах.
— Не, не си като всички останали! Ти си любимец на Аллаха, който те е отрупал с най-хубавите дарове. Към тези достойнства се числи и мълчаливостта. Но пред мен можеше спокойно да говориш.
— Та нали така и направих.
— Но не каза всичко! Защо премълча, че ти си бил онзи, който е спасил Хилуя?
— Защото знаех, че нямаше да закъснееш да го научиш от други хора.
— Скромен човек си и си искал да ми спестиш моите благодарствени думи. Твоят слуга, а по-късно и моята дъщеря, ми разказаха всичко. Рискувал си живота си, за да я спасиш и после си я довел дотук, като заради нея си понесъл всички трудности и лишения на това дълго пътуване…
— Заблуждаваш се! — прекъснах го аз. — И без това имах намерение да стигна до Египет. За мен нямаше никакво значение кой път щях да избера.
— Това с нищо не намалява моя дълг и моята благодарност към теб. Но как да ти се отблагодаря?
— Като изобщо не ми говориш за благодарност!
— Но това е невъзможно! Не можеш да искаш от мен да остана твой длъжник, без поне да съм признал и заявил този дълг към теб. Просто трябва да говоря и да разказвам за теб. И аз ще известявам твоята сила, докъдето се простира моето влияние и докъдето достига моят глас.
— Но това няма да ми донесе никаква полза — засмях се аз. — Много скоро ще напусна тази местност и навярно никога вече няма да се върна тук.
— Ще я напуснеш ли? — попита шейхът. — Мислех си, че искаш завинаги да останеш при бени салахите.
— Ма иймкинш — невъзможно е!
— Но Бадия ми каза, че ще се биеш за нея.
— Наистина е така.
— Тогава ще станеш шейх на племето.
— Ще отстъпя тази почетна длъжност на някой друг.
— Мустахил — не става. Само с двубой може да ти се отнемат и двете — жената и титлата на шейх. Да не би да си имаш жена?
— Не.
— Или Бадия не е достатъчно красива за теб?
— Тя е най-хубавата измежду всички хубавици.
— Или не е достатъчно богата?
— Не знам какво притежава, но е бедна тъкмо на онова, което би трябвало да има в този случай.
— Машаллах! Бадия бедна! Какво искаш да кажеш?
— Сърцето й е богато надарено с всички добри качества, ала за мен то е бедно. В него няма любов за мен.
— Тя те обича. Разбрах го от начина, по който говори за теб.
— Тя ме обича като спасител на нейната сестра и като приятел, но не и така, както жената би трябвало да обича един мъж.
— Това са романтични измишльотини! Жената трябва да се подчинява на мъжа. Любовта идва после от само себе си, след като кадията и моллата свържат двойката за цял живот.
— О, не! Нима Бадия не беше свързана от кадията и моллата с онзи неин мъж, който умря?
— Да, беше.
— И въпреки това тя никога не е могла да го обикне. Не искам да имам такава жена.
— Че защо Бадия да не може да ти подари сърцето си?
— Защото то вече не е нейно.
— Аллах ил Аллах! Какво искаш да кажеш?
— Ощастливила е с любовта си друг мъж.
— Аллах акбар! Кой е той?
— Не ти ли е споменавала?
— Не.
— Тогава и аз не бива да ти казвам.
— Защо?
— Защото това си е нейна работа.
— Но ти го познаваш, нали?
— Да.
— Кой е той?
— Току-що ти заявих, че не мога да ти кажа името му. Но ела, седни тук до мен! Трябва да обсъдя още нещо с теб.
Шейхът последва подканата ми. Изгаряше от любопитство да чуе какво имах да му казвам.
— Защо навремето даде дъщеря си за жена на шейха на бени салахите? Тя не го е обичала.
— Но тя не обичаше и никой друг. Нямаше нищо против и се подчини на волята ми.
— Значи е била принудена да ти се подчини?
— Да. Предводителят на всяко прославено племе трябва да се ръководи от някои други неща, а не от прищевките, породили се в главата на една девойка. Може би знаеш какво значи «муамалати дюуали ашуа», а?
— Да, знам — отвърнах му усмихнат.
— Има ли и в Германия такива хора?
— Да, там ги наричат дипломати.
— Такъв дипломат съм и аз.
Шейхът изрече тези думи гордо и с чувство за собствено достойнство.
— Аха, ами тогава ти пожелавам късмет!
— Благодаря ти. Един шейх трябва винаги да е и дипломат. Великите крале и султани омъжват дъщерите си за такива владетели, от които после очакват определена изгода. Такъв е и случаят с мен. За мен бе много важно да спечеля приятелството на бени салахите и затова дадох Бадия на техния шейх за жена.
— А ще постъпиш ли с другата си дъщеря пак като дипломат?
— Да, това е мое задължение.
— Ще я омъжиш за някой шейх, така ли?