— Да. Искам да сключа съюз с племето на машаирите, които живеят в южната част на Тунис. Шейхът им е много стар, няма да иска да се ожени пак, ала той има един син, който ще стане мъж на Хилуя.
— Тя знае ли го вече?
— Защо й трябва да го знае? Тя ще се подчини на волята ми така, както направи и Бадия.
— Бадия се е подчинила, защото сърцето й все още е било свободно.
— Да не искаш да ми кажеш, че Хилуя е дарила някому сърцето си?
— Ще ми се само да разбера, какво би правил, ако наистина е така.
— Няма да се съобразя с това — най-решително ми отговори той. — Вярно, ще ми е жал за нея, обаче жените имат по-различна душа от мъжете. Днес си мислят, че обичат един мъж, а ако утре им бъде наложено да обичат някой друг, то те с удоволствие се подчиняват на тази повеля, защото на тях им харесва всеки, когото пожелаят да обикнат.
— Ти си бил голям познавач на човешката душа!
— Да, такъв съм! — гордо кимна той. — Та нали и годинките ми са предостатъчно, за да стана познавач на хората. Наблюдавал съм стотици жени. Те са клети същества, изпълнени с добра воля. И защо да не са такива? Ако са красиви, ги ухажват и обожават, ако са грозни, ги съжаляват. И едното и другото, и обожаването, и съжалението, се отразяват благотворно на сърцето, така че и да са красиви, и да са грозни, жените се чувстват щастливи. И обзети от това чувство, те могат да обикнат всеки мъж. Та нали всеки си има своята добра страна. Необходимо е само да я покаже на жената и тя веднага ще го заобича и ще се омъжи за него.
— Твоите наблюдения наистина са те довели до много отрадни заключения — казах му най-сериозно.
— О-о, всеки, който има очи и уши, ще стигне до тези възгледи!
— Да, но може би тук при вас.
— Че нима немските жени и девойки са по-различни?
— Ами кажи-речи изглежда, че е така. Ако в Немзистан някое момиче е дарило вече сърцето си на един мъж, то не иска тогава никой друг.
— Колко глупаво! Та нали и другият също е мъж!
— Но няма да е по нейния вкус.
— В такъв случай значи момичето има лош вкус и бащата не бива да се съобразява с него. Искаше ми се да бяха тук няколко от вашите дъщери. Набързо щях да ги науча на по-добър вкус.
— Не се и съмнявам, че можеш.
— Ами щом вашите девойки са толкова претенциозни да се омъжват за своя единствен избраник, тогава онзи, който за нещастие притежава малко добри страни, изобщо ще остане без жена.
— На пръв поглед може да е така, но всъщност нещата стоят другояче. Понякога се случва някой мъж, който няма никакви добри страни, да се докопа до най-добрата и най-хубава жена.
— Аллах акбар — Бог е велик! За него всичко е възможно!
— А също може да стане и така, че някоя страшно зла жена да вземе за съпруг някой много свестен мъж.
— Ама че опак свят! Значи при вас действително има зли жени?
— Да, макар и да не са много.
— Я ги изпратете тук! Ние ще ги излекуваме.
— Как?
— Ще им даваме да ядат единствено диви любеници и ще ги заровим в пясъка така, че само главите им да останат навън. Това ще прогони от тях всички зли качества. Не след дълго ще можем да ви ги върнем напълно поправени.
— Чудесно. Ще сключим с вас съюз, за да имаме възможност редовно да ви изпращаме нашите зли жени да ги лекувате. Нямаш ли и някоя друга дъщеря, която би могла да се омъжи за нашия кайзер и така да затвърдим нашия съюз?
— Не, нямам — сериозно отвърна шейхът. — Но имам син и той би взел за жена някоя дъщеря на вашия падишах, ако се споразумеем за цената, която би следвало да ни платите в бурнуси и камили.
— Но всъщност би трябвало да му дадеш Хилуя.
— Не, нея ще я получат бени машаирите.
— Тогава навярно вече си обсъдил тази работа с техния шейх, а?
— Обсъдих я и я реших. Хилуя искаше да посети сестра си и след завръщането й мислехме да отпразнуваме годежа.
— О-о язък — олеле!
— Защо се вайкаш?
— Защото в такъв случай щеше да е по-добре, ако туарегите я бяха убили. Вероятно тя ще се чувства много нещастна.
— Не ми се вярва. Синът на шейха на машаирите е много храбър мъж. Скоро тя ще го обикне.
— Онзи, когото тя обича, е също не по-малко храбър.
— Той шейх ли е?
— Не.
— Но все пак е богат, нали?
— Много е беден.
— Тогава изобщо да не си мисли, че може да стане мой зихр [41].
— Но те се обичат!
— О, скоро няма да искат нито да се виждат, нито да се чуват! Любовта е възможна само в брака! Да не би да имаш предвид Хилал?
— Тя споменавала ли ти е за него?
— Да. Той ли е?
— Той е. Няма да крия.