— Ето ти, гадно псе! — изрева Фалахд. Несъмнено само след миг той щеше да ме достигне, но с един мощен скок аз се втурнах срещу него, тъй че двамата се сблъскахме твърде шумно. В бясната си атака той бе пресметнал действията си, съобразявайки се точно с мястото, където бях застанал. И протегнатата му лява ръка и десницата, готова да нанесе споменатия вече удар, имаха за цел въпросната ми позиция. Само че моят скок я премести с няколко стъпки по-напред.
В момента, когато се сблъскахме, двете ръце на великана бяха все още доста раздалечени една от друга и преди да успее да ги събере, левият ми юмрук го удари силно под брадичката, а десният го улучи в окото.
Според мен двойният ми удар би трябвало да повали дори и този бик, поне краткотрайно да го зашемети, както и значително да отслаби неговата боеспособност. Макар и външно да си давах вид, че не ценя Фалахд като противник кой знае колко много, всъщност съвсем не беше така. Не че се страхувах от него, грубата физическа сила никога не ми е внушавала уважение или страх, но в този случай твърде много бе заложено на карта. Колкото и лекомислено да изглеждаше поведението ми по време на двубоя, аз все пак съвсем сериозно си бях поставил за цел още при първия сблъсък с него да отслабя боеспособността му възможно повече.
Ето защо силният удар на лявата ми ръка бе насочен към брадичката му. Ако попадне, където трябва, този удар най-често изпраща на земята поне за няколко секунди дори и най-яките и издръжливи противници. Но не можех да бъда сигурен в успеха си при такъв тип с нерви, дебели като корабни въжета и точно заради това почти в същия миг стоварих десния си юмрук върху лявото му око. Улучи ли такъв удар целта си, то за останалата част на двубоя противникът е само наполовина толкова опасен, колкото в началото, понеже окото му бързо се подува и затваря, а така той до голяма степен губи сигурността и точността на ударите си.
Ала въпреки че не бях подценил великанската сила на Фалахд, в действителност тя се оказа още по-голяма, което се прояви веднага след моя двоен удар. Якото кроше с лявата ми ръка, нанесено под брадичката му, остана кажи-речи без никакъв резултат. Той издаде глава напред като таран, сякаш се канеше просто да ме прегази. При страхотната сила на сблъсъка ни десният ми юмрук се разтвори, палецът хлътна в очната кухина и извади окото му.
Великанът рязко се дръпна назад като посегна и с двете си ръце към пострадалото око. Още в следващата секунда аз се озовах пак на предишното си място.
— Ракам уахид — номер едно!
— Ал аин ашшамахл — лявото око! — закрещяха най-близкостоящите хора.
Тези думи накараха великана да се отърси от своето зашеметяване. Той усети нараняването си и изригна ужасяваща ругатня.
— Тайиб, тайиб! Ахсант, ахсант! — Добре, добре! Браво, браво! — завикаха от всички страни.
Зрителите бяха направо възхитени. Не само че бях отбил първото нападение на смятания за непобедим противник, но дори го бях тежко наранил.
Повечето първобитни народи отдават необходимото признание за храбростта и ловкостта дори на най-върлите си врагове. Но овациите на бедуините само удвоиха яростта на великана. Несъмнено трябваше да се подготвя за някое най-безогледно нападение — та нали бяха разрешени всички средства и начини за водене на юмручен бой! Фалахд се намираше само на някакви си четири крачки от мен. Ето че вдигна свитите си в юмруци ръце и изрева:
— Сега ще отидеш право в геената!
С тези думи той направи скок напред, обаче не ме достигна, защото го пресрещнах с бързо вдигнатия си десен крак и така го ритнах в диафрагмата, че той извика и политна назад. Последва светкавично кроше с десния ми юмрук, и след това се обърнах към ханумата:
— Ракам итнахн — номер две!
— Ал аснам — зъбите! — завикаха зрителите, защото видяха, че от двете ъгълчета на устата му потече кръв.
Естествено че моята защита може да се опише на хартия много по-лесно, отколкото бе в действителност. Човек трябва да умее да стои много здраво на краката си и освен това да има голям опит и продължителни тренировки зад гърба си, ако не иска в подобно положение веднага да бъде повален на земята.
Одобрителните възгласи и овации отново избухнаха. Фалахд се надигна от земята и бързо се изправи на крака. Лицето му бе ужасно обезобразено. Той изплю избитите си зъби.
— Този пес е в съюз със сатаната! — изрева великанът със задавен глас. — Злите духове му помагат! Но въпреки всичко ще го изпратя в геената!
Все пак Фалахд бе вече преценил, че с подобно устремно нападение, провалило се на два пъти, нищо няма да постигне. Затова закрачи бавно към мен. Ясно се виждаше как гърдите му мощно се повдигаха и спускаха от възбуда и гняв, които едва сдържаше.