— Ханумата. Ти беше неин зет.
— Значи Тарик ще се радва и наслаждава на моята собственост, така ли?
— Той е наследникът на умрелия шейх.
— Тогава нека се тъпче със стадата ми, докато се пръсне от лой!
— Съставът на старейшините ти позволява да вземеш твоята най-хубава ездитна камила — невъзмутимо продължи Азра, — както и двете товарни камили с мехове, пълни с вода, за да охлаждаш окото си.
— О-о, имам да охлаждам и други неща освен окото си, а за тази цел се нуждая не само от вода!
— Ще получиш и други две камили, които да носят брашно, сол и фурми, а също и твоята шатра, за да не гладуваш и да имаш подслон в пустинята. Всичко това ти го подаряваме.
— Благодаря ви! Много сте милосърдни. Подарявате ми костилката на една фурма, а за себе си задържате цялата отрупана с плодове палма. Дано бъдете възнаградени като ви пратят в геената!
— Вече знаеш, какво искаме. Изтече ли въпросният срок, а ти си все още в лагера, тогава ще бъдеш изгонен, без да имаш право да вземеш със себе си каквото и да било. Дано Аллах направлява стъпките ти така, че да не се срещнеш с никой бен салах!
— Бих го убил.
— Няма да ти разрешим да вземеш други оръжия освен ножа си. Ако човек реши да остави жива някоя отровна змия, трябва да й извади зъбите.
— Нима ще ме пуснете да си тръгна сам?
— Ами попитай дали някой има желание да те придружи!
— Ще получа една ездитна камила, както и четири товарни. Един-единствен човек трудно се справя с пет животни.
— Ти си опозорен. Онзи, който тръгне с теб, също ще се опозори. Никой няма да поиска да те придружи.
— Моят роб Маруф ще ме последва.
— Ти не можеш повече да му заповядваш. Той не е твоя собственост. Но ако доброволно пожелае да тръгне с теб, ние няма да му попречим.
— В такъв случай сега-засега и аз нямам какво друго да ви казвам. Ще ме видите отново едва когато дойда, за да ви съдя.
— Твоите закани само ни разсмиват. Ти приличаш на крокодил, на който и главата и опашката са отсечени. Той не може нито да живее, нито някому да прости.
Азра му обърна гръб и си тръгна, последван от старейшините. Сега те си имаха друга, далеч по-належаща работа, отколкото да си губят времето с този зъл човек. Избирането на нов шейх е толкова важно събитие за съдбата на едно племе, че такъв ден винаги се отпразнува с изключителна тържественост.
Знаех, от този момент нататък в продължение на един час великанът щеше да се намира под най-строга охрана. Пазачите му щяха да бдят над спазването на всички решения, взети от старейшините. Хилал, Халеф и аз също нямахме повече никаква работа на това място, и ето защо се отправихме обратно към руината.
Бях забелязал, че Хилал се измъчваше от нещо, за което много му се искаше да поговори с мен. За да го окуража, аз отпратих Халеф с поръчението да отиде да провери дали са се погрижили добре за нашите животни, които не бяхме виждали от снощи. Оказа се, че наистина не съм се лъгал. Веднага щом Халеф се поотдалечи, Хилал поде:
— Ефенди, знаеш ли, че ти дойде при нас като ангел, изпратен от Аллах?
— Защо?
— Твоето появяване бе като благословия за цялото ни племе. Ти ни освободи от Фалахд.
— Наистина ли го смяташ за благословия? Струва ми се, че сред бени салахите има и такива, които биха предпочели Фалахд за шейх.
— Да, но те са далеч по-малобройни от другите. А освен това ти изпълни съкровеното желание на моя брат. Помогна му да спечели за себе си най-красивото цвете на пустинята.
— Заблуждаваш се. Тарик придоби правото на собственост над това цвете в честен двубой.
— Ефенди, няма да ни заблуждаваш. Знам, че стреля два пъти по онези асафир не току-така, а нарочно, за да загубиш съревнованието с Тарик.
— Машаллах! Как ти хрумна? Че кой разумен човек ще стреля нарочно не по определената цел, само и само за да загуби, когато става въпрос за такава голяма награда?
— И въпреки всичко ти постъпи точно така! Поначало искаше да дадеш възможност на Тарик да спечели наградата. Следователно само на теб трябва да благодари, че стана шейх и получи правото да окичи гърдите си с най-благоуханната измежду всички рози.
Хвърлих му скрит поглед и рекох:
— Хмм! Мисля, че в момента не говориш чистата истина.
— Какво искаш да кажеш?
— Наистина ли Бадия е най-благоуханната измежду всички рози или може би тайно в сърцето си присъждаш това прозвище на някоя друга, а?
Хилал се смути.
— Не те разбирам.
— Добре ме разбираш. Съвсем ясно забелязах, че Хилуя, сестрата на ханумата, не е безразлична към теб, и че ти с голяма радост би влязъл с нея и в други отношения, доста по-различни от роднинските.