Выбрать главу

— Няма ли да ми обясните малко по-подробно, от какво би трябвало да се оттегля?

— Моля ви да не забравяте, че ние двамата първи дойдохме тук и положихме всички възможни усилия, за да спечелим бени салахите за нашите планове. Ето защо имаме предимство пред вас и нямаме никакво намерение да Ви позволим да ни го отнемете. И така, отстъпете!

— Вече ви казах, че страшно се лъжете. Не съм такъв, за какъвто ме смятате. По принцип никога не се намесвам в отношенията между различните страни, така че по този въпрос не бива да се опасявате от мен ни най-малко. Естествено не може да ми забраните да имам лично мнение и да го изказвам, когато си пожелая.

По изражението на моя събеседник разбрах, че не вярваше на нито една моя дума. Турчинът също се усмихваше така, че съмненията му бяха съвсем явни.

— И сега очевидно желаете да изкажете личното си мнение по някои въпроси на бени салахите, така ли? — повтори думите ми руснакът с нескрита язвителност.

— Не съм длъжен да ви отговоря на този въпрос.

— Значи не искате? Добре! Вие какво мислите, Садък Ефенди?

С дясната си ръка турчинът имитира жеста, означаващ броене на пари.

— Мосю, — отново поде руснакът, — с вашата победа над Фалахд страшно много объркахте сметките ни. Фалахд щеше да е най-подходящият човек за нас. А сега се налага да се откажем от неговата подкрепа. Но въпреки всичко за нас е изключително важно да не пропадат плановете ни, които смятахме да осъществим с негова помощ. Господине, царят, а също така и падишахът, биха пожертвали значителни суми, ако нашият договор с бени салахите бъде сключен. И ето защо Ви питам, мосю, каква сума би Ви накарала да се откажете от Вашето предимство, което Ви дава победата над Фалахд?

Това бе повече от ясно. «Какво трябва да ти дам, за да изпълниш волята ми?» Не можех да си представя по-очевиден опит за подкуп. Отначало сам не знаех дали да отговоря на това дръзко предложение с юмрук или пък с подигравка, но в крайна сметка реших да погледна на цялата случка откъм веселата й страна.

— Действително не знам, защо толкова упорито ме смятате за пратеник на Франция.

— Предлагам Ви десет хиляди франка, ако се откажете от враждебното си отношение към нашите намерения — продължи Аксаков, сякаш не беше чул думите ми.

— Господине, Вие ме обиждате! — махнах с ръка в знак на отказ. Вътрешно ме напуши смях на тази невероятна упоритост.

— Значи не, така ли? Тогава си позволявам да Ви предложа двайсет хиляди.

— Престанете! Хвърляте хубавите си пари буквално на вятъра.

— Не се шегувайте! — предупредително каза руснакът. — Говоря Ви съвсем сериозно. Ще Ви направя едно последно предложение. Петдесет хиляди франка ще Ви разубедят ли тази вечер да не се явявате пред джама и да не говорите срещу нас?

— Но на мен изобщо и през ум не ми минава да отивам на този съвет!

— Така ли?

Изглежда увереността на руснака за пръв път му се по-разклати.

— Разбира се! Нали вече няколко пъти ви уверих, че ни най-малко не се интересувам от политическите проблеми на страните, през които пътувам. Повярвайте ми най-сетне.

— Но сам казахте, че няма да позволите да Ви попречат свободно да изразите личното си мнение.

— Та вие това ли искате да ми забраните? Но то съвсем не означава, че всеки мислещ човек трябва да натрапва убежденията си на другите или пък да се изявява в някаква политическа дейност!

— Значи нямате намерение да участвате в днешния съвет?

— И през ум не ми е минавало! И без мен бени салахите ще вземат правилното решение.

Изглежда от сърцето на руснака падна тежък камък.

— А мога ли да попитам, кое решение смятате за правилно?

— Можете. Смятам за съвсем естествено бени салахите да запазят приятелството си с хедифа. Обратното би било твърде странно, първо, защото хедифът се намира по-близо до тях от падишаха, и следователно приятелството им с него ще им донесе повече полза, отколкото войната с него.

— И второ?

— Един такъв съюз като вашия сигурно ще им се види неестествен, а оттам и подозрителен. С обединени усилия турци и руснаци се мъчат да спечелят приятелството на бедуините. Възможно ли е това да е сериозно? Цялата досегашна история на двете страни ни учи, че между руснаците и турците никога не са съществували дълготрайни приятелски отношения. Те са естествени противници и несъмнено ще си останат такива. И ако някой път руснаците и турците тръгнат ръка за ръка, то това няма как да не направи впечатление, нали?