— Но това е невъзможно. Как можеш да отгатнеш къде ще е въпросното място?
— Не е толкова трудно. Вярно, че ще ми е нужен и някой придружител. Халеф ще дойде с мен, понеже вие двамата ще трябва да присъствате на съвета.
— Значи наистина искаш да се нагърбиш с тази работа?
— Да. Усилията ни сигурно ще си заслужават. Натъкнем ли се на Фалахд, той непременно ще разбере, че няма да се оставим да ни заблуди. Веднага ще си помисли, че сме нащрек и че сме готови да посрещнем всичко, каквото ни очаква.
— В такъв случай ти дори ще разговаряш с него, така ли?
— Да. Искам да му покажа на този тип, че не е достатъчно умен, за да ни измами. И така, Тарик, разпореди да ни приготвят конете! Искам малко да се поразходим.
— Оседлай двете най-бързи животни, същите, които този ефенди и неговият слуга вече яздиха! — обърна се Тарик към своя брат.
Хилал се отдалечи, а на нас ни се наложи да почакаме известно време, докато го чухме да вика отдолу, че конете са готови.
Халеф ми донесе револверите и после слязохме при Хилал, който държеше поводите на двете благородни кобили. Метнахме се на седлата и великолепните животни се понесоха навътре в пустинята със скоростта на бърз влак и то не в северна посока, където великанът бе изчезнал вече на хоризонта, а право на запад.
Междувременно там слънцето беше слязло съвсем ниско. Тъкмо когато напуснахме оазиса, проехтяха ударите върху дъската на муадина, а после чухме и думите му:
— Хайде, правоверни! Пригответе се за молитва, защото слънцето се потапя в пясъчното море!
(И така, това е частта от книгата, която е он лайн. Ако сте стигнали до това място и искате да продължите, моля, пишете ми на bezmonitor@gmail.com или на victor@mbx.isoc.bg или пък вижте на http://bezmonitor.com да не би случайно да се е наложило отново да променям електронната си поща. Виктор Любенов от http://bezmonitor.com)