Усети погледа на зелените изумрудени очи на Кели, която го изчака да свърши.
— Познавате ли Джерълд Уолъс Кларк? — попита тя. Натан тъкмо щеше да отговори отрицателно, когато си спомни за него. Бе член на екипа на баща му.
— Да. Бивш военнослужащ. Бе командир на петчленната охрана на експедицията.
Кели дълбоко пое въздух.
— Преди дванайсет дни Джерълд Уолъс Кларк излезе от джунглата.
Очите на Натан се разшириха от удивление.
— Дявол да го вземе — промърмори Мани.
Професор Коуве вдигна стола на Натан и му помогна да седне. Кели продължи:
— За съжаление умря в едно мисионерско селище, преди да успее да обясни откъде е дошъл. Целта на нашата операция е да тръгнем по неговия път и да се опитаме да разберем какво се е случило. Надявахме се, че като син на Карл Ранд ще ни помогнете в нашите търсения.
Възцари се мълчание, което след малко бе прекъснато от Франк.
— Доктор Ранд, вие не само сте експерт по джунглата и по местните племена, но и познавате баща си и екипа му по-добре от всеки друг. Вашата компетентност би могла да бъде изключително полезна за експедицията.
Натан бе все още твърде изумен от чутото, за да бъде в състояние да отговори. Не и професор Коуве, който кимна към ухиления Ричърд Дзейн.
— Разбирам добре защо „Телукс“ е инвестирал в тази експедиция. Компанията никога не би пропуснала да извлече изгода от нечия трагедия.
Усмивката на Дзейн секна. Коуве продължи, като се обърна към Франк и Кели:
— Защо обаче проявява интерес към този случай отделът по екология на ЦРУ? Защо трябва да се командирова подразделение от специалните части към експедицията? Някой от вас двамата или капитанът би ли отговорил на тези въпроси?
Франк леко се намръщи на този въпрос на професора. Кели побърза да отговори:
— Джерълд Кларк бе не само бивш военнослужащ, но и агент на ЦРУ. Бе включен в експедицията, за да събере информация за превозването на кокаин през тропическата гора.
Франк стрелна с поглед Кели, сякаш тя бе избързала с предоставянето на тази информация. Тя не обърна внимание на погледа му и продължи:
— Повече сведения ще ви съобщя единствено ако доктор Ранд се съгласи да вземе участие в нашата операция. В противен случай няма да мога да ги споделя.
Коуве втренчи строг поглед в Натан. Младият човек си пое дълбоко въздух.
— Ако съществува и най-малката възможност да се разбере какво се е случило с баща ми, няма да я пропусна. И двамата знаете, че не мога — добави, като се обърна към приятелите си: — Ще тръгна — заяви той и се изправи.
Мани също стана.
— В такъв случай ще го придружа. — Той погледна събеседниците си. Продължи бързо, преди да успеят да го прекъснат: — Вече се свързах със своите началници в град Бразилия. В качеството си на главен представител на ФУНАИ в този район имам правомощията да наложа ограничения на дейността на тази мисия.
— За това вече ни уведомиха преди час — информира ги Франк. — Изборът е ваш. Запознах се с личното ви досие и смятам, че познанията ви по биология биха могли да ни бъдат полезни.
— И един експерт по лингвистика няма да ви дойде в повече — заяви професор Коуве, след като се изправи и сложи ръка на рамото на Натан.
— Оценявам високо вашето предложение, но такъв експерт вече сме си осигурили — отказа Франк и кимна към дребната азиатка. — Доктор Ана Фонг е антрополог, специализирал се по индианските племена. Владее десетина техни диалекта.
— Не искам да обиждам доктор Фонг, но професор Коуве владее над сто и петдесет — поясни Натан. — По-вещо лице от него в тази област няма.
Обади се Ана. Гласът й бе приятен и мелодичен.
— Доктор Ранд е съвършено прав. Професор Коуве е световно известен познавач на племената от Амазония. За нас би било чест да разчитаме на неговото съдействие.
— Освен това професорът е забележителен специалист по растителни лечебни средства и болести на джунглата — добави Кели, като кимна почтително към професора.
Коуве отвърна на кимването и с лек поклон.
— В качеството си на лекар на експедицията също не възразявам срещу неговото включване в групата — обърна се Кели към брат си.
Франк повдигна рамене и се обърна към Натан:
— Това приемливо ли е за вас?
— Разбира се — отговори Натан, след като се спогледа със своите приятели.
— Тогава да се залавяме за работа. Откриването на доктор Ранд в града ни спести време. Предстои ни обаче да свършим още много, за да успеем да тръгнем утре призори.
Присъстващите станаха и започнаха да се разотиват. Франк се обърна към Натан: