— Но аз никога не съм чувал за тях — изненада се Натан. — А съм работил с племена от цяла Амазония.
— Доктор Фонг, антропологът на „Телукс“, също не реагира на рисунката — допълни Франк.
— Това не ме изненадва. Човек, който не е от племето, колкото и радушно да го приемат, винаги ще бъде възприеман като пананакири. Като човек, чужд на индианците от района. Те никога не биха споделили с вас нещо за бан-али.
Натан се засегна от тези думи.
— Но аз…
— Не ме разбирай зле, Натан. Ни най-малко не смятам да подценявам способностите ти. Много племена обаче смятат, че думите притежават вълшебни свойства. Малцина биха се осмелили да споменат името на племето бан-али. Страх ги е, че така могат да привлекат вниманието на кървавите ягуари. Ако ще взимате този символ със себе си, трябва да бъдете много внимателни, когато го показвате. Много индианци могат да ви убият просто заради това, че го притежавате. В едно село няма по-голямо табу от показването на този символ.
— В такъв случай съмнително ще е агент Кларк да е преминавал през селища — намръщи се Франк.
— Ако беше влязъл в някое село с този знак, нямаше да излезе жив.
Кели и Франк се спогледаха загрижено, след което лекарката се обърна към Натан:
— Експедицията на баща ви е преброявала амазонските племена. Ако е научил нещо за тези загадъчни бан-али, възможно е да е започнал да ги търси.
— И да ги е открил — добави Мани.
— Молете се на Бог да не ги е открил — каза Коуве и се загледа в димящата си лула.
Малко по-късно, след като повечето подробности по операцията бяха изяснени, Кели проследи с поглед как тройката, придружена от един рейнджър, прекоси помещението и излезе от склада. Брат й Франк междувременно вече се бе настанил до портативното устройство за спътникова връзка, за да докладва събитията от деня на своите началници, включително и на баща си.
Кели усети, че погледът й проследява именно Натан Ранд. След краткия им сблъсък в болницата тя все още не можеше да си изясни неговото поведение. Така или иначе той вече въобще не приличаше на чорлавата и миризлива отрепка, която бе докарала детето в болницата на носилка. Обръснат и облечен в чисти дрехи, бе определено красив мъж: тъмна кожа, пясъчноруса коса, стоманеносиви очи. Дори и начинът, по който присвиваше вежди, когато нещо го озадачаваше, не бе лишен от чар.
— Кели, някой иска да си поговорите! — извика брат и. Кели въздъхна уморено и отиде при него. Предстоеше заключителният етап от подготовката и проверката на оборудването. Подпря се с длани на масата и погледна екрана на лаптопа. Там видя две познати лица и на лицето й се появи топла усмивка.
— Мамо, Джеси не би трябвало да е будна по това време — каза Кели, погледна часовника си и направи бързи изчисления. — Навярно наближава полунощ.
— Полунощ отдавна мина, мила.
Майката на Кели можеше да мине за нейна сестра. Косата й бе като нейната. Единственото свидетелство за разликата във възрастта бяха по-дълбоките бръчици около очите и малките очила, прилепнали на носа и. Тя бе бременна с Кели и Франк още като студентка по медицина, когато бе само на двайсет и две години. Близнаците се оказаха достатъчно за студентката по медицина и за младия инженер от ВМС. Родителите на Кели нямаха други деца.
Това не попречи на самата Кели да последва примера на майка си. Забременя, когато бе студентка по медицина четвърти курс в Джорджтаун. За разлика от майка си, която запази брака си с бащата на своите деца, Кели не се поколеба да се разведе с Даниел Никерсън, когато го завари в леглото със своя колежка. За щастие той се оказа достатъчно порядъчен, за да не оспори родителските права на Кели върху тяхната едногодишна дъщеря Джесика.
Джеси, вече на шест години, бе застанала до рамото на баба си. Бе облечена в жълта бархетна нощница, върху която, бе изобразена Покахонтас, героинята от филма на Уолт Дисни. Червената й коса бе разрошена, сякаш току-що се бе измъкнала от леглото. Махна с ръка от екрана.
— Здравей, мамо!
— Здравей, миличка. Приятно ли ти е с баба и дядо? Детето отвърна с енергично ръкомахане.
— Днес ходихме в „Чак И. Чийз“.
— Много се радвам. Жалко, че не бях с вас.
— Запазихме парче пица за теб.
Зад гърба й баба и въздъхна отчаяно, подобно на всички баби и дядовци, сблъскали се с гигантския гризач „Чак И. Чийз“.
— Видя ли лъвове, мамо?
— Не, миличка, тук няма лъвове. Лъвове има в Африка.
— А горили?
— И горили има само в Африка. Видяхме обаче други маймуни.
— Можеш ли да уловиш една и да ми я донесеш? Отдавна искам да си имам маймунка.
— Не знам дали на маймуната това ще и е приятно. И тя си има майка, която я обича.