Луи го погледна в очите и му се закани с пръст.
Испанецът осъзна грешката си. Луи поръчваше винаги най-хубавото дори когато черпеше приятелите си. Взе бутилка стар „Гленливет“, най-доброто питие в заведението.
— Мерси — благодари учтиво Луи. Когато всичко бе уредено, тръгна към изхода и насмалко не се сблъска с портиера. Дребният мъж започна да се кланя и да се извинява.
— Доктор Фавр, тъкмо вас търсех. Търсят ви от чужбина. Питах дали желаят да ви предам нещо, но те отказаха и подчертаха, че трябва бързо да им се обадите.
След това подаде на Луи сгънат лист. Той го разгъна. На него пишеше „Биохимична компания «Сен Савен»“. Сгъна отново листа и го прибра в малкия джоб на сакото си.
— Ще им се обадя.
— Има едно специално помещение…
— Знам къде е — прекъсна го Луи. Бе провеждал много свои делови разговори оттам.
Луи и портиерът отидоха до малка стаичка, намираща се непосредствено до рецепцията на хотела. Луи влезе в нея и се настани в малко кресло, миришещо на мухъл, одеколон и пот. После вдигна слушалката.
— Доктор Луи Фавр на телефона — каза бодро.
— Добър ден, доктор Фавр — чу се глас. — Нуждаем се от вашите услуги.
— Щом разполагате с този номер, предполагам, че ви е известен и моят ценоразпис.
— Запознати сме.
— Смея ли да попитам от какво качество услуги се нуждаете?
— Първо.
Думичката накара Луи неволно да стисне слушалката. Първо. Първокласни услуги значи. За такива се заплащаше сума, изписвана с повече от шест цифри.
— Място?
— Бразилската тропическа джунгла.
— Цел?
Събеседникът заговори бързо. Луи го слушаше внимателно, без да си води записки. Всички цифри и имена се запечатаха в паметта му. Особено едно име. Луи присви очи и се размърда в креслото.
— Американският екип трябва да бъде проследен и каквото и да открие, да му бъде отнето — приключи събеседникът.
— А другият екип?
По линията не се чу никакъв отговор. Само пукот.
— Разбрах и приемам — каза Луи. — Утре до края на работния ден половината от сумата трябва да бъде преведена на моята обичайна делова сметка. Всички подробности за американския екип трябва да се изпратят по факс на частния ми номер колкото се може по-скоро. — Луи продиктува набързо номера си.
— Ще бъде направено до час.
— Много добре.
Разговорът приключи и телефонът млъкна.
Луи бавно върна слушалката на мястото й и се отпусна в креслото. Мислите за парите и за хилядите подробности по формирането на екип преминаха на заден план. Едно име, подобно на светкавица, обгори разума му. Новият му работодател бе пропуснал да научи значимостта на това име за Луи. Ако бе съобразил да направи това, вероятно щеше да му предложи много по-малко пари. Всъщност Луи би се съгласил да изпълни задачата дори и срещу стойността на бутилка евтино вино. Произнесе тихо името на глас, сякаш му се наслаждаваше.
Карл Ранд.
Преди седем години Луи бе работил като биолог на Френската национална база за научни изследвания, най-важната френска научна фондация. Като специалист по екосистеми в тропическите гори бе обиколил целия свят: Австралия, Борнео, Мадагаскар, Конго. През последните петнайсет години обаче се бе специализирал в тропическите гори на амазонската джунгла. Бе обиколил целия район и си бе създал международна репутация.
Всичко това приключи, когато се сблъска с проклетия доктор Карл Ранд.
Американският лекар бе изразил неодобрение към изследователските подходи на Луи, след като бе видял как той разпитва местен шаман. Доктор Ранд не смяташе, че последователното отрязване на пръстите на упорития индианец бе правилният начин да се извлича информация от него. При това опърничавият американец не прие парите, които целяха да го убедят в противното. Купчините кожи от застрашени от изчезване черни каймани и ягуари, открити в селището, влошиха още повече положението. Доктор Ранд така и се оказа неспособен да разбере, че допълването на заплатата с приходи от продажби на черния пазар бе просто въпрос на личен избор и на стил.
За нещастие бразилските войници, които придружаваха Карл, се бяха оказали повече от хората на Луи. Той бе арестуван и прибран в затвора от бразилската армия. За щастие имаше връзки във Франция и достатъчно пари, за да подкупи няколко корумпирани бразилски служители. Успя да се измъкне, като му се размина съвсем леко.
Не успя обаче да понесе удара, нанесен върху неговата репутация. Изгуби доброто си име завинаги. Останал без стотинка, успя да се измъкне от Бразилия и да се укрие във Френска Гвиана. Като съобразителен човек, запазил контактите си с черния пазар, сформира наемнически отряд за боеве в джунглата. През последните пет години групата му се бе занимавала с различни неща. Осигуряваше охраната на пратки наркотик, идващи от Колумбия. Избиваше и ловеше животни от редки и застрашени видове, търсени от частни колекционери. Елиминира един досаден бразилски правителствен служител, който пречеше на откриването на златна мина. Дори веднъж превърна в прах и пепел селце, чиито обитатели се бяха осмелили да се противопоставят на компания за добив на дървесина. Бизнесът си вървеше.