Погледна към леглото.
— Мили Боже! — промърмори отецът.
Мъжът бе отправил безжизнен поглед в тавана. Устата му се бе разтворила и гръдният му кош бе неподвижен. Душата му го бе напуснала.
— Почивайте в мир, господин Кларк.
Отец Гарсия доближи отново бронзовата монета до светлината. Удиви се, когато видя надписа върху опаката част на парчето метал.
Специални части на армията на Съединените американски щати.
1 август, 10:45 ч.
Щаб на ЦРУ, Лангли, щата Вирджиния
Джордж Филдинг бе изненадан от обаждането. В качеството му на заместник-директор ръководителите на отделните служби често го канеха на екстрени съвещания, но поканата на Маршал О’Брайън, началник на „Екология“, бе нещо необичайно. Отделът бе създаден през 1997 година и се занимаваше с екологични проблеми. Досега никога не бе поставял въпрос с такава степен на спешност, с каквато поначало се реагираше на събития, непосредствено застрашаващи националната сигурност. Какво се бе случило, че Старата птица — такъв бе прякорът на О’Брайън — бе вдигнал тревога?
Филдинг се придвижи с бърза крачка по коридора, свързващ старата сграда на щаба с новата. Последната бе построена в края на осемдесетте години и приютяваше много от нововъзникналите служби, включително и отдел „Екология“.
Пътьом хвърли поглед върху галерията от картини в рамки, подредени по дългия коридор. Бе създадена от портретите на бившите директори на ЦРУ, като се започне с портрета на генерал-майор Донован, директор на Службата за стратегически изследвания, предшественик на ЦРУ, изградена по време на Втората световна война. Някой ден тук щеше да бъде добавен и портретът на прекия началник на Филдинг. А може би и на самия Филдинг, стига да успееше да разиграе картите си както трябва.
С тази мисъл в главата той влезе в новата сграда и се запъти към помещенията на отдела. Прекрачи една врата и бе веднага посрещнат от секретарката, която стана при влизането му.
— Господин заместник-директор, господин О’Брайън ви очаква в своя кабинет. — Отиде до голяма махагонова врата, почука небрежно и я разтвори пред госта.
— Господин заместник-директор Филдинг, радвам се, че дойдохте лично — чу се плътен басов глас и Маршал О’Брайън се изправи иззад бюрото си. Бе висок мъж със сребристосива коса. Бюрото изглеждаше сякаш малко за него. — Седнете, моля. Знам, че времето ви е ценно, и няма да го губя.
Както винаги, говори само по същество, помисли си Филдинг. Преди четири години имаше слухове, че Маршал О’Брайън може да стане директор на ЦРУ. Всъщност той работеше като заместник-директор на управлението преди Филдинг. Бе обаче отблъснал от себе си прекалено много сенатори със своята деловитост и прямота и бе изгорил много мостове зад себе си със своето старовремско чувство за справедливост. Във Вашингтон политика не се правеше по този начин. И така О’Брайън бе разжалван и назначен за началник на този отдел, чисто представителна длъжност впрочем. Филдинг реши, че с тази покана старецът очевидно търсеше повод да си придаде важност, да покаже, че не е изпаднал от играта.
— За какво става дума? — попита Филдинг, докато сядаше. О’Брайън се намести в креслото си и отвори сива папка, поставена върху бюрото.
Нечие досие, реши Филдинг. Старата птица се изкашля.
— Преди два дни американското консулство в Манаус, Бразилия, бе уведомено, че ще му бъде предадено тялото на американски гражданин. Покойникът е бил идентифициран благодарение на служебния армейски медальон от специалните части, в които някога е служил.
Филдинг се намръщи. Такива медальони ползваха най-различни родове войски. Те бяха по-скоро дан на традицията, отколкото истинско средство за удостоверяване на самоличността. За загубата на медальон един военнослужащ биваше наказван с черпене на колегите си.
— Това какво общо има с нас?
— Човекът е служил не само в специалните части. Работеше в моя отдел. Агент Джерълд Кларк.
Филдинг примигна от удивление.
— Агент Кларк бе изпратен в басейна на Амазонка, за да провери основателността на оплакванията, че някои златодобивни компании увреждат околната среда. Освен това трябваше да събере данни за прехвърлянето на боливийски и колумбийски кокаин през този район.
Филдинг се размърда в креслото си.
— И са го убили? Затова ли ме викате?
— Не. Преди шест дни агент Кларк се появил в мисионерско селище във вътрешността на Амазония, полумъртъв от треска и изтощение. Главата на мисията се опитал да му помогне, но Кларк умрял след няколко часа.
— Това е трагедия наистина, но какво отношение има към националната сигурност?