Амеран знаеше с цялото си сърце, че това, което майка й заявяваше, е самата истина.
— Татко знаеше ли истината?
Сибил тъжно кимна с глава.
— Гуидо беше много добър човек. Не можех да го измамя. Той ме обичаше толкова много, много повече, отколкото заслужавах. Той те обожаваше, ma petite. Боготвореше те. Никой баща не би могъл да обича дъщеря си повече. — Беше уморена, но си наложи да продължи. — Много пъти си слушала историята за това как ме осъдиха и ме обвиниха в магьосничество, когато бях на твоята възраст. И как Кромуел ме осъди да ме обесят, но аз успях да подкупя един пазач и избягах от Тауър в навечерието на екзекуцията.
Амеран кимна. Тя подаде чашата.
— Моля те, мамо, изпий това. Ще се почувстваш по-добре. Ще си възвърнеш силите.
Сибил избухна в смях.
— Аз умирам, ma cherie. И двете знаем, че след не повече от два часа ще съм вече мъртва. Моля те, остави ми да ти кажа това, което трябваше да ти кажа много отдавна. — Пое дълбоко въздух и продължи. — Отплавах за Франция, където моята tante Луиза беше шивачка на Мария Мазарини. Разрешиха ми да живея с нея в двора на крал Луи XIV. — Черните й очи се замъглиха. — Леля и аз бяхме поканени да посетим един много важен бал. Кралицата беше изключително доволна от новата рокля, която леля бе измайсторила за нея. — Гласът й стана още по-тих. — Голямото празненство бе в чест на един англичанин, на когото се полагало да бъде престолонаследник на английския трон, но бил изпратен в заточение от Кромуел. Нашата взаимна омраза към Кромуел и фанатичните му пуритански предразсъдъци ни сближиха. Всички дами в двора бяха очаровани от него, но тази вечер очите му търсеха само мен. Трябва да призная, че самата аз станах жертва на неговия чар. — От спомените гласът й стана нежен. — По време на тържеството плащът му се подпали, тъй като танцуваше много близо до една горяща факла. Получи обгаряния почти по цялото лице. Молеше се някой да му помогне. Положих ръце на лицето му и произнесох думите, които бях научила от своята майка, и почти изведнъж болката му започна да утихва. През нощта раните заздравяха и на сутринта вече нямаше никакви белези. Поверих на Чарлз своята тайна. Той обеща да не я казва на никого. Ако някой заподозреше каква е причината за магическото му оздравяване, щяха да ме изгорят на клада и да изхвърлят леля от двора. Чарлз почти ме боготвореше. Станах негова любовница. Обеща да ме заведе в Англия и да стана негова кралица, но когато му върнаха трона, забрави обещанието, което ми бе дал. — Сибил положи всички усилия да вдигне ръка и да погали бузата на Амеран. — Когато леля научи, че нося дете, тя организира женитбата между мен и Гуидо. Бях толкова нещастна, че ме предадоха и изоставиха, че въобще не обръщах внимание какво ми се случва. Гуидо ти беше едновременно и баща, и майка. Когато леля умря, моята тайна умря заедно с нея. Много години след това разбрах, че Гуидо е знаел абсолютно всичко. Горкият! Трябваше да му бъда по-добра съпруга. Той заслужаваше повече.
Амеран хвана здраво майка си. Тялото й трепереше. Знаеше, че тя се страхува от смъртта.
— Да извикам ли свещеника, мамо?
— Той няма да дойде, ma cherie. — Сибил притегли по-близо до себе си дъщеря си. — Върви в Англия. Върви при краля. Кажи му, че си дъщеря на Сибил Чандлър и му покажи белега със светкавицата на рамото си. Той ще разбере, че си тази, за която се представяш. Припомни му за Големия пожар и Голямата чума. — Грубите й ръце се вкопчиха в раменете на дъщеря й. — Предупреди го, че го преследват убийци. Кажи му, че сред най-доверените му хора има такива, които кроят заговор да го убият. Предупреди го за двадесет и деветата нощ на май. Предупреди го, че този ден на радост може да се превърне за него в ден на мъка, ако не ти даде убежището, което ти е необходимо. — Започна да се дави, както говореше. — Кажи му, че имаш сила да развалиш проклятията, които Сибил Чандлър е отправила към него. Кажи му… кажи му, че си негова дъщеря.
Скоро след това майка й потъна в дълбока дрямка, от която не се събуди повече. Амеран изпрати да повикат свещеника, но той отказа да дойде. Трябваше да погребе майка си сама, тъй като никой не пое риска да го изпратят в ада за това, че се е докосвал до вещица.
Майка й беше мъртва и единствената й защита срещу селяните оставаше да се преструва, че е това, което години наред бе отричала, че е. Съседите й я оставиха на мира, докато херцог Карон не обяви награда за главата й. Сега тя нямаше друг избор, освен да отплава за Англия. Веднъж да стигне там, щеше да потърси начин да се срещне с краля и да моли за неговата помощ. Щеше да търси убежище при човека, който бе разпалил любовта на майка й, както и нейната омраза.