Амеран отново хвърли поглед назад, за да го огледа бегло още веднъж. Колко се беше променил само! Бе далеч от мъжа, когото познаваше и обичаше. Сега приликата му с Гидиън беше още по-подчерта на. Лицето му бе като издялано от камък — също като сърцето му. Изразът му беше отблъскващо враждебен. Нямаше и следа от ласкавата доброта, която някога излъчваше…
Бе оставил зад себе си една наивна, влюбена девойка, която жадно попиваше всяка негова дума и трептеше като струна от любов към него. Беше се върнал при жена, която можеше да бъде точно толкова студена, колкото бе и той. Лорд Грейсън Карлайл беше разбил сърцето й, но не и духа й. Богатството и могъществото му не му даваха право да я наранява и унижава. Смяташе да му каже това веднага щом овладее езика си. Никой никога повече нямаше да успее да я направи на глупачка!
Очите й се изпълниха със сълзи и тя забърза, за да не му даде възможност да ги забележи. Само да можеше да издържи поне още малко… Дяволите да го вземат!
„Феър Уиндс“ беше закотвен в дълбоките води на пролива. Имаше пълна готовност да потегли веднага, корпусът му леко се полюшваше във водата — точно както в сънищата й, когато идваше да я отведе в безопасност…
Течението отнасяше малката лодка обратно към кораба. Грей посочи малко по-нагоре — на пясъка лежеше котва и парче от въже.
Някой бе срязал преднамерено въжето, но Амеран не каза нищо. Огледа се. Ако този някой наблюдаваше брега, едва ли щеше да ги види — бяха добре прикрити.
— Ще се наложи да плуваме до лодката. — Гласът на Грей не беше по-внимателен от онзи момент, в който й заповяда да се покрие.
Амеран срита обувките си, отхвърли пелерината и я пусна върху камъчетата около краката си. Грей можеше да протестира до посиняване, но колкото по-малко дрехи имаше върху себе си, толкова по-голям бе шансът й да стигне до малката лодка, която все повече се отдалечаваше от брега. Почти се усмихна, въпреки мъката си. Колко изненадани ще бъдат враговете й, когато открият обувките и пелерината й тук. Какви приказки само ще се разпространяват за бягството й!
Грей извика името й, но тя не му обърна внимание и смело нагази в морето. Зъбите й затракаха неудържимо — водата беше хапещо студена. Когато дъното изчезна под нозете й, тя се отпусна и започна да плува. Крайниците й скоро се вкочанясаха от студ.
В миналото Грей бе дошъл при нея късно през пролетта и водата тогава бе приятно топла и освежаваща. Сега, когато протягаше напред ръце, за да я изтласка зад себе си, тя не можеше да не си спомни как бяха плували голи в малкото заливче пред пещерите. Каква глупачка бе да мисли, че радостта им от живота и един от друг ще трае вечно! Дали и той си спомня онези романтични игри във водата под меката лунна светлина? Вероятно не — сигурно с нетърпение очаква часа, когато ще изпълни задължението си към краля и ще се освободи веднъж завинаги от нея.
Амеран атакува още по-яростно водата пред себе си и рязко се откъсна напред. Няма да живее в миналото си. Нито сега, нито когато и да било след този момент. Онези няколко дни бяха безвъзвратно загубени, загубени и унищожени като бебето, което майка й бе откъснала от утробата й…
Повдигна глава, за да види още колко й остава. Беше близо, съвсем близо, но вече бе изгубила сили. Течението безмилостно я блъскаше насреща и тя все по-трудно се бореше с него. Ако силите я напуснат напълно, то щеше да я изтласка обратно към брега, от който бягаше. Спазми стягаха ръцете и краката й. Не можеше да каже вече дали все още плува или просто се носи по повърхността на водата. Отдавна бе престанала да усеща ръцете и краката си. „Дръж се — заповядваше си тя отново и отново. — Съвсем малко ти остава.“ Ще се справи с това изпитание — ако не за друго, то поне напук на Грей.
Амеран протегна ръка към лодката и с последни сили впи пръсти в нея. Опитваше се да събере още малко сили, за да се прехвърли вътре, когато чифт силни ръце неочаквано обхванаха кръста й и я повдигнаха нагоре. Леденостудената й плът се разтопи от допира им. Пръстите му я изгаряха през мократа й рокля и спираха дъха й.
Грей се прехвърли в лодката и започна да гребе към „Феър Уиндс“, без да каже нито дума.
Амеран погледна за последен път към брега. Никога повече нямаше да стъпи на френска земя. Никога повече нямаше да се постави в зависимост от милостта на хора като херцога на Карон и кръвожадните му, налудничави васали! Ако наистина владееше силата на черната магия, в което я обвиняваха, нека тогава могъщият Карон и кучетата му да горят за вечни времена в ада!