Погледна „Феър Уиндс“. Очите на Грей изгаряха тялото й, но тя не искаше да ги срещне — не искаше да му даде възможност да разбере, че все още го обича.
Грей продължаваше мълчаливо да гребе. Чувстваше зова на сърцето му, изгаряше я страстната молба на нейното, но не смееше да пророни нито дума.
Ледената тишина между тях бе прекъсната най-накрая от Грей.
— Сигурно ти е студено.
Думите му прозвучаха почти нежно.
Амеран поклати отрицателно глава и се сви близо до носа. Тялото й бе силно почервеняло от студ — отдавна не усещаше пръстите на краката и ръцете си. Трепереше цялата, но той щеше да бъде последният, на когото щеше да признае това. Какво го е грижа дали й е студено или не?
Грей посочи тъмносиния вързоп между тях.
— Загърни се в моята пелерина.
— Нямам нужда от нея.
Леденостуденият му поглед още повече я смрази.
— Казах да се загърнеш в пелерината ми. Ако се качиш на кораба ми в този вид, ще предизвикаш бунт и ще ми създадеш куп неприятности. Изпълнявай каквото ти казвам и не затруднявай още повече задачата ми.
Амеран се вбеси. Очите й гневно заискриха, но изпълненият й с презрение поглед остана незабелязан. Единственото, което можеше да прави, бе да си държи езика зад зъбите. Тя беше тази, която бе принудена да страда несправедливо, не той. Предпочиташе да плува до Англия, отколкото да бъде още веднъж унизена от отблъскващото му отношение към нея. Той нямаше причини да я презира. Защо я гледаше с такава отврата? Защо се правеше на жертва, когато жертвата всъщност бе тя? В края на краищата двамата с Гидиън се оказаха от един дол дренки.
Грей й хвърли пелерината.
— Ще се чувстваш по-добре с нея.
Едва когато проследи погледа му, разбра какво имаше предвид Грей. Мократа коприна плътно прилепваше към тялото й и ясно очертаваше всяка негова извивка. Не би могла да покаже повече от себе си, дори и да беше съвсем гола.
Загърна се притеснено в пелерината. От нея се носеше миризма на сол и пот, характерна за един мъж, който прекарва часове подред в открито море. С усилие на волята се опита да не обръща внимание на миризмата, но тя бе по-силна от нея. Главата й се завъртя точно като в онзи вълшебен миг, когато Грей я притисна в прегръдката си. С неговата пелерина около тялото си все едно че бе обгърната още веднъж от силните, любими ръце… Дори и в този миг тя усещаше втренчения в нея поглед с познатия от миналото силен копнеж — той си мислеше, че не забелязва как я гледа. Възможно ли бе щастливите спомени от миналото да измъчват и него? Само предположението за такава възможност я накара горещо да пожелае разстоянието между сърцата им да се смали, но топлината, която започна бавно да връща към живот смразените й и изтощени ръце и крака, й върна и разума. Каквото е било веднъж, никога повече няма да се повтори — копнежът по невъзвратимото означаваше само допълнителни страдания и нищо повече. Преглътна сълзите си. Всичко бе свършило. Вълшебството, което бяха преживели някога заедно, нито можеше да бъде изживяно отново, нито можеше да бъде и съживено…
3
Лодката се приближи до кораба и Грей хвърли въжето на някакъв моряк, наведен над перилата. Амеран игнорира демонстративно предложението му за помощ — което прозвуча като още една от командите му — и започна да се изкачва по въжената стълба, спусната от кораба. На половината път нагоре краката й се замотаха в степенките, тя се залюля, спъна се и едва не изгуби равновесие. Грей протегна ръце и й помогна да се закрепи. Силните му длани плътно обхванаха бедрата й и тя едва не се разтопи от допира им, но бързо се съвзе и се дръпна настрана.
— Не се страхувай. Няма да те оставя да паднеш.
Думите му бяха ласкави и успокоителни. „Не се страхувай — й беше казал той онзи последен ден, прекаран заедно. — Никога повече няма да имаш причина да се страхуваш. Аз ще те закрилям с живота си. Кълна ти се.“
Почти го чуваше как отново казва тези думи.
Не! Не! По-добре беше да не си спомня.
Амеран ускори изкачването си — опитваше се да избяга от обсега на ръцете му. Скалите, по които се бе катерила цял живот, бяха много по-стръмни и много по-застрашителни. О, защо му разреши да събуди отново болезнените спомени!
Въпреки мълчаливия й протест силните му ръце я задържаха още веднъж. Краката й все повече губеха стабилността си.
Най-сетне тя се прехвърли над перилата и скочи на палубата на „Феър Уиндс“, преди той да успее да й предложи отново услугите си.