— Не, не, скъпи мой… — Устните й леко докоснаха неговите. — Не си имал причина да подозираш, че Гидиън те мами. Години наред е бил твой най-доверен приятел.
— Да, но в дъното на сърцето си знаех, че ти не си способна на това — бях те опознал, ти бе моят избор за цял живот… Толкова пропиляно време… — Бузата му ласкаво галеше нейната. — Толкова пропиляно време — но сега, когато те намерих отново, скъпа моя Амеран, кълна се, че никой — дори и самият крал! — няма да може да ни раздели отново!
— О, Грей! Скъпи, любими Грей, обичам те толкова много!
— Обичам те, Амеран. — И той я целуна с наслада, бавно и нежно.
Нежността му запали огън в кръвта й. Единственото й желание бе да се претопи напълно в него… Само той можеше да уталожи бурята, която бушуваше в душата й…
В отговор на мълчаливата й молба Грей я целуна страстно и пламенно…
— Не мога да преброя нощите, през които съм лежал буден и съм преживявал отново и отново кратките, сладки мигове от нашата любов — прошепна той между целувките.
— Както и аз…
— Загубихме златно време заради собствената ми глупост…
Амеран погали лицето му. Не бе забравила нито една черта — любимото лице беше врязано в паметта й. Суровото напрежение от изминалите няколко часа беше изчезнало — останало бе само изпълненото с обич изражение на мъжа, който й се бе клел във вечна любов.
— Вече няма да има пропилени часове. — Хвана го за ръка и го поведе към леглото, изненадана от собствената си смелост. Но огънят, който я изгаряше отвътре, не можеше да чака нито миг повече. Искаше го! Желаеше го с всяка частица от тялото си, гърчеше се в дива жажда, която можеше да бъде задоволена само когато се превърнат в едно цяло…
Знаеше, че и Грей изпитва същото.
Отпуснаха се на леглото със смях, преплели ръце и крака. Всеки се опитваше да освободи другия от дрехите, които ги разделяха, обсипваха се взаимно с любовни клетви.
Грей захвърли пелерината й настрана и нежно смъкна роклята й надолу до кръста.
— Какъв глупак бях само! Никога няма да си простя — шепнеше той, докато устните му търсеха път към топлия огън на гърдите й. Когато ги пое в устата си, те станаха твърди като камъчетата по брега…
Бързи, сръчни пръсти освободиха връзките на ризата му. Ръцете й се гмурнаха под нея, плъзнаха се по гладките мускули, галеха ги, притискаха ги, милваха ги — точно както бе правила в сънищата си през изминалите три години. Плътта му бе твърда, но трептеше от допира й.
— Не е твоя грешката. Не трябва да се самообвиняваш. — С мъка изричаше думите, дишаше бързо и накъсано. — Беше… предаден от един мъж… чието приятелство и доверие… си споделял… от много…
Амеран прехапа устни, за да задържи стоновете на удоволствие, а то се усилваше с всеки негов допир… Грей дърпаше нетърпеливо роклята й — коприната се плъзна надолу по краката й.
Колко нощи само бе мечтала за този миг! Усети втвърдяването на члена му — искаше й се да разкъса бричовете му и да го освободи… Едва ли някога е имало екстаз по-сладък!
— О, Грей, скъпи, любими Грей!… Прекалено прекрасно е, за да бъде истина! — Той бе неин, неин завинаги! — Не сънувам, нали, любими мой, скъпи Грей? Моля те, кажи ми, че това не е плод на въображението ми!
Той прокара език надолу по гърдите й. Пръстите му го последваха игриво.
— Ако сънуваме, любов моя, моля се никога да не се събуждаме.
Срита панталоните си настрана, скоро ги последва и ризата му.
Ако никога не бяха се разделяли, може би щяха да проявят по-голямо търпение. Изгаряща от годините незадоволен копнеж, Амеран го обгърна с ръце и го притегли върху себе си. Той влезе рязко в нея. Изпита болка — сякаш я обладаваше за първи път, но тя беше кратка и, о, колко неописуемо сладка!
Подтикна го със стонове от удоволствие да я обладае с още по-голяма сила и той навлезе по-дълбоко в нея. Самата тя се повдигна леко, за да го посрещне и всмуче в себе си с еднакви по сила движения. С пръсти, вбити в гърба му, тя се давеше в море от бурно желание, което само той можеше да задоволи. Захапа рамото му — струваше й се, че радостните й викове ще прозвънтят над палубата… Но не можеше да сдържи възторга си — беше чакала толкова дълго часът на абсолютно блаженство отново да я залюлее върху горещите си вълни и да я покори! Сега този час беше настъпил и тя не можеше да чака повече.
— О, Грей, Грей, любими Грей, скъпи — стенеше тя отново и отново. Тялото й не й принадлежеше повече — бе загубила напълно контрол над него. С дрезгав вик Грей направи последен тласък… експлодира в нея… и се отпусна безпомощно, изгубил и последните останки от енергията си.