Минаха часове, преди някой от двамата да дойде на себе си и се раздвижи.
Амеран покри белега от рана на бузата му с кратки целувки.
— Не смеех да отворя очи — страх ме бе, че няма да те намеря до себе си…
— Никога повече, любов моя, никога повече моето място до теб няма да остане празно — прошепна той изтощено.
Амеран се отпусна обратно в леглото с доволна усмивка. Какво вълшебство бе да държи Грей в прегръдката си! Ако можеше само да го задържи в ръцете си завинаги…
Когато малко по-късно той се опита да се отдръпне от нея, тя го притегли обратно към себе си.
— Не се движи, обич моя. Ти си точно там, където ти е мястото — завинаги.
Грей отпусна глава на рамото й. Не каза нищо, но ритъмът на дишането му се промени. Челюстта му отново се стегна и още веднъж той се вторачи с неподвижен поглед в пространството, потънал в мисли.
Амеран изчака — не смееше да го заговори, но когато смръщеното му лице не се отпусна, запита го тихо:
— Какво те тревожи, скъпи?
— О, скъпа моя Амеран… Каква зловеща шега ни изигра съдбата… Никога не съм предполагал, че може да бъде Толкова жестока…
Амеран обърна глава, за да не види сълзите й. Гъстите й мигли бързо затрепкаха. Онова, което се опитваше усърдно да прогони от мислите си, отново се върна, за да хвърли тъмни сенки върху щастието й. През тези дълги три години времето беше замряло за нея. Но това не означаваше, че същото може да се каже и за Грей… Вярваше му с цялото си сърце, че никога не е престанал да я обича — но той беше мъж и неговите желания и нужди бяха по-силни и По-неконтролируеми от нейните… Без съмнение, Констанс беше причината за мрачното му настроение му. Констанс, Херцогинята на Мороу… А къде остава тя? Това смръщено лице отразяваше чувството на вина за извършеното преди малко предателство към жената, за която се бе оженил по време на дългата им раздяла… Как ще понесе удара от това, Което той много скоро ще й каже? Би било много по-леко да потъне в гроба си без отново преживяното блаженство, отколкото да разбере, че радостта от прегръдките му никога повече няма да принадлежи само на нея…
— Ако посмее да те докосне дори само с пръст, кълна се, ще го убия с голи ръце.
Бързо отвори очи. Добре ли беше чула? За какво говореше той? Кого искаше да убие с голи ръце?
— И не ме е грижа дали е крал на Англия — ще го убия, ако се опита да те направи своя любовница.
Амеран бързо седна в леглото, напълно объркана. Правилно ли беше разбрала думите му? Сигурно не.
— Грей, за какво говориш?
Той само повтори клетвата си.
— Ще го убия.
— Кралят да ме превърне в своя любовница? — запита тя учудено. — Може и да съм извънбрачно дете, но това не променя факта, че съм негова дъщеря.
Грей отвори уста от изненада. Обърна се към нея и я погледна замаяно.
— Негова дъщеря?
— Той не ти ли каза?
Грей прокара пръсти през косата си.
— Казано ми бе, че ми предстои много важна задача. Трябваше да отида до село Мер на френския бряг и да потърся новата френска любовница, която му дава крал Луи. Името й бе Амеран Мишол. Молих го да изпрати Гидиън или някой друг от офицерите си. Не можех да понеса мисълта да извърша това аз, измъчван от спомените за часовете, прекарани заедно… Но кралят каза, че няма да изпрати никой друг освен мен.
— Аз? Негова любовница? Не разбирам. Защо кралят ще ти разказва такава смешна история? Нямам думи — негова любовница, представи си!
Но в следващия момент причината, поради която кралят се бе опитал да скрие истинската й идентичност, й стана ясна, но тя не спомена нищо на Грей. По-късно. Ще има достатъчно време да му разкаже за странните деяния на майка си, които крал Чарлз беше изпитал върху себе си и познаваше добре. Без съмнение той нарочно разпространяваше слуха, че изпраща свой офицер до Франция за още една любовница — явно вземаше мерки против онези в двореца, които може би все още си спомняха за онази злобарка, Сибил Чандлър, и ще протестират срещу присъствието на дъщеря й между тях.
— Защо преди три години не ми каза, че си дъщеря на краля?
— Самата аз научих това едва миналата зима — на смъртното си легло мама ми каза за любовната си връзка с Чарлз по време на изгнанието му във Франция. Когато е бил възстановен на трона си, той я оставил с обещанието, че ще изпрати хора за нея и ще я направи своя кралица, но обещанието му останало само на думи… — Амеран му показа рожденото петно на дясното си рамо. — Един път ти спомена, че и кралят има подобно петно на същото място. Не е просто съвпадение, че и аз го имам…