Грей кимна.
— Спомням си.
— Мама каза, че трябва да отида в Англия и да го покажа на краля — тогава той ще знае, че казвам истината. От миналата зима пиша писма на краля, моля го да ми даде убежище в Англия. Когато ми каза, че те е изпратил да ме заведеш в Англия, знаех, че е повярвал на писмата ми.
— Защо тогава не ми каза истината? — запита Грей. — Доверявал ми се е много пъти и аз никога не съм го предавал.
Амеран сви рамене.
— Може би е решил, че е по-добре да не се знае за любовната му връзка с една обвинена вещица, осъдена на изгаряне на клада. Не съм споменала за нея с подробности в писмата си — страх ме беше съветниците му да не ги отворят преди него. Описвах само обстоятелствата на раждането си.
— Майка ти е била обвинена в магьосничество?
Амеран кимна тъжно.
— Кромуел решил тя и всички като нея, било то добри или зли, да бъдат изгорени на клада. Мама успяла да избяга в навечерието на екзекуцията си — отишла в двора на Крал Луи, където леля ми била шивачка на кралицата.
Разказа на Грей всичко, което знаеше за любовната връзка между майка си и заточения крал на Англия и как е спасила лицето и живота му, когато перуката му пламнала.
— Когато в двореца се разпространили слухове как мама е издухала пламъка от лицето на Чарлз, всички започнали да се страхуват от нея. Страхували са се, че тя може да им направи някакъв вид черна магия. Мама била изгонена от двореца — изхвърлена без защита, без дом… Беден, добросърдечен рибар я съжалил, застанал между нея и суеверните си съседи, които хвърляли отговорността за всяко нещастие в селото върху нея… Мама се омъжила за него.
Мускулестите му ръце я взеха в стегната прегръдка и Грей се опита да прогони с целувки тъгата на спомените й.
— Какъв ужасен е бил животът ти, бедна ми, скъпа Амеран. А аз съм по-долен и от канален плъх, че те изоставих точно тогава, когато имаше най-голяма нужда от мен. Когато си помисля, че ако не беше кралят, може би никога нямаше да…
Амеран го принуди да замълчи с целувки. Бе прекалено мъчително да се мисли за такава възможност.
— Шшт, скъпи. Не мисли за миналото. През остатъка от дните ни ще бъдем заедно и това е най-важно. — Усмивката й изчезна при мисълта за дукесата на Мороу. — Времето не намали страстта ти към мен, нали?
— Как изобщо може да си помислиш това? — прошепна той в ухото й.
— Но… Констанс? — Трябваше да знае истината, колкото и да боли, повтаряше си тя, докато чакаше отговора му.
Грей отметна назад глава и се изсмя гръмогласно.
— Констанс? Тази жена беше трън в очите ми още когато съпругът й беше жив, а след смъртта му стана нетърпима. Констанс? Тя не представлява заплаха за нас, скъпа ми Амеран. Бедният херцог имаше последната дума едва когато умря.
— Тогава Гидиън…
— А, да, отново Гидиън, разбира се. Откъде другаде би научила името на Констанс? — яростен гняв запулсира в слепоочията му.
— Гидиън ми каза, че си влюбен в Констанс и имаш намерение да се ожениш за нея, поради което не можеш да ме вземеш със себе си в Англия.
— Гидиън е лъжец и аз ще си разчистя сметките с него веднага щом се върна в Англия. — Тъмносините му очи искряха от гняв. — Да предадеш приятеля си е непростима простъпка, независимо от причината, но да предадеш командира си не може никога да бъде нито простено, нито забравено. — Грей още веднъж я притисна към себе си и я задуши с целувките си. — Не допускай мисли за Гидиън или Констанс да помрачават щастието ни. Ако някой от тях произнесе една само дума, която да те разтревожи, ще имат вземане-даване лично с мен и мога да те уверя, че няма да покажа милост към тях.
Амеран се сгуши в извивката на ръката му. Най-сетне беше там, където мечтаеше да бъде. Блаженството от ласките и любовта му като че ли изтри дългите години на раздяла. Нищо повече няма да ги раздели. Как изобщо можа да престане да вярва, че той ще се върне при нея? Трябваше да благодари на краля не само за изтеглянето й от Франция: той й бе върнал и Грей…
Известно време Амеран не откъсна очи от заспалия до нея Грей. В крайна сметка съдбата се бе оказала милостива към тях: те издържаха мъчителните години на раздялата и бяха възнаградени с още по-силна любов отпреди.
Отново почувства събуденото желание в себе си и се притисна към него. Неволно движение към голото й бедро я убеди, че дори в съня си Грей я искаше със същата сила, с която го желаеше тя…
Разсмя се на палавите мисли, които затанцуваха в главата й. Ще се осмели ли да направи това? Не бе изминал и час откакто се любиха, а тя пак жадуваше за ръцете и тялото му…
Като внимаваше да не го събуди, тя леко отпусна крак върху мускулестото му бедро и зачака. Но той не отвори очи и тя склони глава на гърдите му.