— Изглежда е интересен човек.
Грей отговори със сериозен глас:
— Да, така е: той е добър крал, въпреки че нито историята, нито съдбата ще погледнат на него с разбиране и милост — поне така ми се струва…
— Управлението на нито един владетел не е без проблеми — забеляза Амеран замислено.
Грей се съгласи.
— Но крал Чарлз изглежда много по-преследван от всеки друг владетел. Не е тайна, че не може да трае своите национални събрания — нито пък те него. Пред целия свят той е управник на нация, разделена не само географски, но и политически. — Грей поклати глава. — Освен това целият свят знае — за нещастие, — че Англия не е в състояние да води война, дори и ако това се наложи.
Амеран победи изкушението още веднъж да плъзне пръсти по тялото му.
— А какво ще кажеш за близките му отношения с Франция? Знае се, че твоите хора не одобряват зависимостта на крал Чарлз от Луи XIV.
— Те са и твои хора, скъпа моя. — Грей я целуна нежно по устните. — От една страна са онези, които вярват, че съюзът му с Луи евентуално ще предизвика провала му — не е тайна, че Чарлз желае постигане на абсолютна монархия като тази на своя френски ментор. — Топлите му устни се спряха на врата й. — Зле насочените амбиции на Чарлз го накараха да възстанови католицизма, да поддържа постоянна армия и да се задължи към Франция чрез приемане на екстравагантни подаръци и огромни суми. Говори се, че на краля никога повече няма да се наложи да свиква парламента или да се поставя в зависимост от милостта на министрите си за осигуряване на финансова мощ, благодарение на впечатляващата щедрост на Краля-Слънце.
— Могъщият Луи XIV не върши нищо, без да очаква много в замяна.
Грей погали бузата й.
— Какъв късметлия съм само да имам такава умна красавица в леглото си.
Допирът на ръцете му завъртя главата й.
— Баща ми беше само беден рибар, но се ориентираше отлично в политиката — обясни тя. — Твоят крал не може да не разбира, че такова ненаситно желание за власт твърде вероятно може да доведе до загубване на престола.
Не вярвам крал Чарлз да притежава тази способност за вникване в същността на нещата. Управлява в продължение на двадесет години и през този период напълно съзнателно допускаше при нужда подкупи, ласкателства и корупция. Кълне се, че прави всичко това не заради себе си, а заради интересите на Британия, и аз съм склонен да му вярвам. Враговете му са много, но те могат да бъдат сигурни, че той ще управлява до смъртта си. — Лицето на Грей потъмня. — Страхувам се, че тази смърт ще се окаже ненавременна.
— Бъдещето му изглежда доста мрачно, нали? — обади се Амеран. — А какво ще кажеш за мъжа Чарлз? Толкова ли е интересен, колкото и кралят Чарлз?
Грей се засмя.
— Смея да кажа, много повече. Обича да говори за себе си, че е единственият нормален човек в едно обкръжение от лунатици. Не допуска да бъде тиранизиран от когото и да било, особено от парламента, който дрънка пари пред него като примамка в капан. С лекота може да манипулира министрите си, а отстрани изглежда, че прави всичко в неговата власт да ги тормози с упоритостта си.
— Какво друго можеш да ми кажеш за Чарлз-мъжа? — Амеран искаше да знае всичко за човека, който се бе оказал биологичният й баща.
— Чарлз има три големи страсти в живота си — продължи Грей с хитра усмивка. — Конете, жените и всичко друго, което може да бъде обяздено. Гордее се със славата на враг на девствеността и целомъдрието. В Уайтхол би било доста скучно без клюките за последните му скандали и победи в тази област. Нито една жена — било то обикновена слугиня или съпруга на благородник — не е защитена от любовните му домогвания. Особено привлекателните в неговите очи стават придворни дами, за да бъдат на негово разположение по всяко време на денонощието.
Амеран се намръщи.
— Колко ужасно е всичко това за кралицата.
— Самата кралица е доста ужасна — разсмя се Грей, разслаби мускули и с удоволствие се протегна. — Тази жена има страхотен език, с който може да натика в миша дупка и самия дявол. Нищо чудно, че Чарлз избягва леглото й.
— Нищо чудно, че си е спечелил репутация на Веселия монарх — забеляза Амеран.
— Този прякор без съмнение му е лепнат от привържениците на Кромуел и пуританите.
Усмивката на Амеран бързо изчезна и тя стисна зъби. Кромуел… пуританите… Мразеше ги с еднаква сила. Липсата на елементарна толерантност към всички с различни виждания беше единственото им оправдание за хладнокръвните, брутални убийства. Дори и в най-лошите си моменти Чарлз Стюарт вероятно никога не е бил така ужасяващ като тези налудничави фанатици. Смъртта на Великия защитник се бе оказала истинска благословия за Англия!