Страховете й обаче не траеха дълго. Случилото се бе действителност. Повече нямаше да трепери на ръба на смъртта в пещерите. Бе в безопасност на борда на „Феър Уиндс“ под закрилата на своя любим. Никой вече не можеше да й причини болка сега и в бъдеще.
С обич погали мястото, на което бе лежал нейният Грей. Само представата, че тук точно е била неговата плът, разигра отново кръвта й. Почти бе невъзможно да повярва, че са наистина заедно след три години напразен копнеж и отчаяние.
Грей се върна точно когато тя закопня отново за нежните му прегръдки. Носеше кошничка с топли хлебчета. Само видът му бе достатъчен да я разтрепери. Колко красив бе в тъмносинята си униформа с позлатени копчета и ширити!
— Добро утро, милорд.
Грей постави кошничката на масата си и я изправи я на крака:
— Добро утро, моя бъдеща лейди Карлайл.
— Сър, нима все още имате намерение да се ожените за мен? — запита тя с дяволити искрици в изумрудените си очи. — След изминалата нощ и нощта преди нея аз…
Целувките на Грей я накараха да замълчи.
— В ранните часове на зората ми стана ясно, любима моя, че колкото по-скоро се оженя за теб, толкова по-малко вероятно е да избягаш от мен.
— Нямам желание да бягам. — Целувките му я оставиха без дъх. — С удоволствие ще бъда ваша затворничка, милорд.
— Не, любов моя, аз съм твоят затворник. — Грей я вдигна на ръце и я положи отново в леглото. Очите му попиваха красотата на голата красавица пред него. Коленичи до нея с колене на пода. С една ръка задържа главата й към гърдите си, докато другата изследва чувствените извивки на тялото й. — Няма по-голям късметлия сред мъжете от мен.
Амеран започна да развързва връзките на ризата му.
— Разреши ми да ти покажа точно какъв късметлия си.
Грей със смях задържа ръцете й над главата й.
— Ще имаме време за това по-късно. Сега трябва да се подготвим за пристигането ни в Лондон.
Амеран знаеше, че очите й издаваха разочарованието й. Грей седна на края на тясното легло.
— Повярвай ми, и на мен ми се иска да се нося по пролива още някой и друг ден, но, съгласи се, няма нищо, което можем да правим тук и да не можем да вършим в Уайтхол… Уверявам те, че там ще бъдеш сред много по-голям лукс и подобаваща среда от тук.
— Нямам нужда от лукс, Грей. Имам нужда от теб.
— Имаш ме. — Грей освободи ръцете й. — Както и аз те имам. И така ще бъде отсега нататък. — Целуна пръстите й един по един и задържа ръката й на бузата си. — Нямам търпение да разреша някои важни неща в двореца.
Амеран знаеше, че Грей бърза да се изправи лице в лице с приятеля си, Гидиън Хорн! А на нея изобщо не й се искаше да го среща. Онзи Гидиън Хорн, когото бе срещнала преди три години, бе жесток заговорник. Бе видяла една страна от него, която — тя бе повече от сигурна! — той бе скривал добре от Грей… Силно се тревожеше от неясната причина за измамата на Гидиън.
— Забрави за Гидиън — помоли го тя, като го притисна към себе си. — От значение е само това, че все пак отново се открихме един друг, независимо от пречките и бариерите по пътя ни. Моля те, забрави Гидиън и измамата му.
— Не мога да оставя настрана предателството му, Амеран. Не мога и да му простя. Изминалите години на приятелство между нас изискват да му дам възможност да се защити, когато се изправи лице в лице с подлото си деяние.
Амеран промълви:
— Страхувам се за живота ти. Гидиън Хорн, когото ти познаваш, може да е лоялен и предан, но онзи, когото аз срещнах, е много опасен човек.
Не се безпокой, Амеран. Заместникът ми няма да ни създава повече грижи.
Амеран наведе очи. Знаеше, че няма смисъл да спори с него. Гидиън беше опасен. Грей поклати тъжно глава.
— Около Гидиън има много неща, които се изясниха едва напоследък — неща, които не харесвам. Моля се да се окаже, че опасенията ми са неоснователни, но след всичко, което ми каза, започвам да се питам дали… — Той въздъхна тежко в косата й. — Не, не може да бъде. Трябва да има някаква причина, много основателно причина за това недоразумение.
Дори ръцете на Грей около нея не можеха да успокоят — студения страх, който присви стомаха й. Какво би могла да каже, което да го убеди, че няма по-опасен враг от фалшивия приятел? Как да му каже и да го накара да повярва в тази истина?
Устните на Грей потърсиха нейните и тя се отдаде изцяло на огъня на сладката целувка, която отново запали кръвта й.
Малко по-късно Грей се разсмя и се отдръпна от нея.
— Достатъчно, красива моя магьоснице! — Плесна я игриво по крака. — Пристигаме скоро и те искам до мен на носа на „Феър Уиндс“, когато влезем в реката и се отправим към Лондонското пристанище.