Амеран се надяваше само, че Грей няма да допусне лоялността на изминалите дни да го заслепи отново.
6
Амеран следеше със страх изкачването на Гидиън о въжената стълба.
— Не се безпокой, любима — прошепна й Грей и стегна ръката си около нейната. — Отсега нататък няма да имаш причини да се страхуваш от когото и да било.
Амеран се опита да му се усмихне. Грей все още нямаше представа за истинското лице на приятеля си.
Гидиън скочи върху палубата и бързо се упъти към Грей.
— Здравей, Грей — извика той приятелски. — Нямам търпение да видя последния подарък от Франция. С радост бих те придружил при тази мисия, ако ме бе помолил.
Амеран преодоля страха си и престана малодушно да се свива зад Грей. Срещна враждебния поглед на Гидиън с гордо вдигната глава и не трепна пред студените му жестоки очи.
Гидиън изглеждаше така, като че ли току-що се беше изправил пред призрак.
— Тя ли е подаръкът от френския крал? Сигурно има някаква грешка.
— Да, грешка, която скоро ще бъде поправена. — Грей не реагира на озадачената усмивка на стария си приятел. Обърна се към един от офицерите зад него. — Мистър Форестър, вземете мерки никой да не ни безпокои. Смъкнете платната и пуснете котвата. Още не е дошло времето да отплуваме нагоре по реката.
— Мистър Форестър — висок, слаб мъж с превръзка над дясното око — отдаде чест.
— Да, сър.
Усмивката на Гидиън не беше особено спокойна.
Със сериозен и напрегнат израз на лицето Грей даде знак на Гидиън да върви напред към каютата на капитана под палубата.
Докато вървяха по дългия коридор към каютата на Грей, Амеран се осмели само веднъж да погледне Гидиън. Нямаше как да сбърка с нещо друго омразата, която гореше в подлите му, злобни очи.
— Знам защо си сърдит — имаш право на този гняв; трябва обаче да ми дадеш възможност да се защитя. — Очите на Гидиън се спряха отново на инкрустирания със скъпоценни камъни кръст, който висеше на шията на Амеран.
Щом Грей затвори вратата на каютата зад тях, Гидиън веднага се отпусна на най-близкия стол. Амеран отстъпи настрана, за да избегне злобните му погледи.
— Не искам никакви лъжи — веднага каза Грей.
Амеран не се и съмняваше, че Гидиън ще лъже — знаеше това много преди той да поиска право на защита. Може да играе ролята на победен, на човек, който всеки момент може да се разпадне пред очите им, готов да каже истината сега, когато бе притиснат в ъгъла, но Амеран знаеше, че смиреността му в този момент бе само още една игра.
Белегът върху бузата на Грей се задълбочи.
— Преди три години ти ми разказа куп лъжи. Защо предаде доверието ми в теб? Преди да кажеш една само дума, те предупреждавам да не смееш да обясняваш действията си с допълнителни лъжи.
Гидиън кимна примирено.
— Прав си. Лъгах, но не постъпих така без основателна причина.
Грей се изправи над него.
— И каква бе тя?
— Чух слухове в селото, че тя…
— Името й е Амеран. Амеран Мишол — прекъсна го Грей, все още със стиснати юмруци.
Гидиън започна отново със смирено кимване.
— В селото се говореше упорито, че Амеран е вещица и че заедно с майка си е причинила смъртта на много моряци. — Гидиън разтърка смутено слепоочията си. Имаше раболепния, смирен вид на човек, хванат на местопрестъплението. — Не исках да ставаш жертва на тъмните им зловещи капани. Не исках да допусна да бъдеш примамен към ненавременна смърт.
Амеран погледна Грей. Изразът на лицето му остана непроменен.
— Ти ме излъга, Гидиън. Ти ме излъга преднамерено. Няма извинение за измамата. — Лицето на Грей бе като издялано от камък.
Гидиън наведе глава.
— Така е, излъгах те. Не се опитвам да те убедя в нищо друго. Сега истински се срамувам за тези лъжи. — Повдигна бавно глава и очите му потърсиха тези на Грей. Амеран можеше да чуе следващите му думи още преди да ги произнесе. — Но преди да ме осъдиш за поведението ми тогава, опитай се да разбереш мотивите ми. — Стана на крака, за да бъде лице в лице със своя обвинител. — Обичам те като брат. Не исках да те мамя, но това бе единственият начин да гарантирам, че ще напуснеш селото жив. — Изчака няколко секунди за реакция от страна на Грей и когато такава не последва, продължи: — Чух разкази за способността на Амеран и майка й да предизвикват огромни вълни, които могат да погълнат всеки кораб заедно с екипажа му в морските дълбини. — Втренченият му поглед не се отделяше от Грей. — Имах задължение към теб и освен това бях отговорен за „Феър Уиндс“. Не можех да поема риска за евентуалната гибел на кораба и капитана му — ако съм сгрешил, нека да е така. — Наведе глава още веднъж. — С радост ще приема всяко наказание, което решиш да ми наложиш, защото в дъното на сърцето си знам, че това, което направих тогава, бе единственото правилно решение… Ако отново бъда изправен пред същия проблем, щях да повторя действията си.